Парламентът приключи работа поради липса на кворум, предаде агенция „Фокус”. След поименната проверка на кворума в пленарна зала стана ясно, че присъстват 107 народни представители.
Заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова заяви, че следващото редовно пленарно заседание е на 28 май (сряда) от 9.00 часа, в случай че не бъдат насрочени извънредни пленарни заседания. Тя пожела успешна и честна предизборна кампания на депутатите и ги предупреди да имат готовност за извънредни заседания на парламента.
След като не беше събран кворум, народното събрание отново не успя да довърши приемането на Закона за МВР.
Опасенията от новия закон
Най-спорният момент, който събуди общественото внимание, е чл. 63 във въпросния законопроект. Той гласи следното:
Министърът издава заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности застрашаващи националната сигурност или обществения ред.
1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;
2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;
Според управляващите новият законопроект не дава прекомерни правомощия на силовите структури. От ГЕРБ обаче контрират, че тъй като в българското законодателство протестът като форма на обществено мероприятие не е уреден, то в точка 1 от чл. 63 могат да влязат мирни протести като ДАНСwithme.
Сериозно опасение в тази насока буди и чл. 87, ал. 1, т.7. Съгласно нея полицията може да употреби сила "при групови нарушения на обществения ред".
Като друг огромен минус, който подсказва прокарване на определени интереси, е сочен начинът на уреждане на кадровата политика. Според о.з. генерал Атанас Атанасов, едно от лицата на Реформаторския блок, с новия закон вече се прекратява практиката на конкурси за израстване в йерархията и всичко във връзка с повишенията се решава от двама души – главният секретар на МВР и вътрешният министър. Първият прави предложенията, а вторият ги одобрява.
В мотивите на законопроекта е записано, че с него се цели ясно разграничаване и регламентиране на правомощията и отговорностите на политическото и професионалното ръководство на министерството; по-ефективно управление на Министерството на вътрешните работи като система чрез промени в структурата, организацията на дейността, взаимодействието и контрола; по-ефективно управление на човешките ресурси; отстраняване на несъвършенствата на действащия Закон за Министерството на вътрешните работи.
