Парламентът прие на първо четене промени в Закона за съдебната власт, внесени от Министерския съвет (МС). Законопроектът предвижда европейските делегирани прокурори да бъдат обособени в самостоятелна организационна структура в българската прокуратура.
"За" предложението, което раздели пленарна зала бяха 125 депутати, "против" гласуваха 41, а въздържали се нямаше.
Идеята на законопроекта, внесен от Министерски съвет, е европейските делегирани прокурори да се обособят в самостоятелна организационна структура, да имат собствена сграда и администрация, а Европейската прокуратура да оправомощи един от българските делегирани европрокурори за ръководител на тази нова структура.
Законовите промени ще оправомощят европейския прокурор и европейските делегирани прокурори да изпълняват функциите на прокурора, предвидени в Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт, като се гарантира тяхната независимост.
Със законопроекта се предвижда структурата на европейските делегирани прокурори да получи статут на „организационна единица“ по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, като с предложението се цели прилагането и спазване на изискванията за защита на класифицираната информация.
"Към настоящия момент от Европейската прокуратура се проверяват и се работи по над 120 сигнала за злоупотреби с евросредства в сферите на земеделието, строителството, здравеопазването и инфраструктурата", се казва в мотивите на Министерски съвет.
"Прокуратура в прокуратурата"
По време на дебатите законопроектът срещна сериозна съпротива от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане".
Първа се изказа Дани Каназирева от ГЕРБ, като коментира, че не може един измежду европейските делегирани прокурори да бъде определен за ръководител. По думите ѝ всички делегирани прокурори следва да са подчинени директно само на централизираното ниво. Тя предположи дори, че някои текстове в предложения законопроект противоречат на Конституцията.
"Идеята е да направим прокуратура в прокуратурата", каза съпартиецът ѝ Бранимир Балачев.
Заместник-председателят на парламентарната група на "Демократична България" Атанас Славов заяви, че ръководителят на европейските делегирани прокурори ще е ръководител само с административни функции по отношение на администрацията. Той каза, че няма "разместване" на правомощията в прокуратурата и няма нарушаване на Конституцията.
Замeстник-председателят на "Възраждане" Петър Петров също смята, че ще бъде създадена "конкурентна структура" на прокуратурата. Според него това ще се направи с аргумент, че трябва да се изпълни европейски регламент. "На всичко отгоре българският ВСС ще плати сметката за това", смята Петров.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов коментира на свой ред: "Трябва ли да си внесем освен чужди и независими прокурори, чужди и независими министри и депутати?". От "Възраждане" казаха, че подкрепят реформи, но не и под формата, която им се представя.
Социалистът Крум Зарков от своя страна контрира, че законопроектът не противоречи на конституцията. Той припомни, че европейските делегирани прокурори са създадени от правителството на ГЕРБ, като тогава от БСП са подкрепили европейския регламент, но са предупредили, че ще трябват по-големи законодателни промени, защото един европейски делегиран прокурор не работи сам, "във вакуум".
"Не приемам думите, че няма да има самостоятелна структура вътре в прокуратурата", коментира депутатът от ДПС Хамид Хамид. Според него два са признаците за това – първо има административен ръководител и второ – структурата ще е разпоредител с бюджетни средства.
