Отпада ограничението за разкриване на до 35 секции в чужбина. Това приеха на първо четене депутатите от правната комисия в Народното събрание.
Решението беше взето след като народните избраници подкрепиха проекта, внесен от депутати от мнозинството. "За" проекта гласуваха 11 народни представители, а 6 бяха "против".
Ограничението остава за всички останали държави, които са извън територията на Европейския съюз. Другите две важни неща, залегнали в тяхното предложение, са в една секция да има повече от една урна за гласуване и третата промяна е свързана с т. нар. квадратче „за никого не гласувам”.
Гласовете за това квадратче ще бъдат считани за действителни за всички видове избори.
Припомняме, че именно Изборният кодекс доведе и до обтягане на отношенията в управляващото мнозинство и след среща между ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и премиера Бойко Борисов се стигна до компромисен вариант, а именно да падне таванът на секциите за българите зад граница и гласовете от квадратчето „Не подкрепям никого” да се броят за действителни при мажоритарен вот, но да не се отчитат при вота за парламентарни избори.
В началото на заседанието стана ясно, че един по един ще гледат внесените 12 проекта за изменение в изборните правила.
Независимият депутат Велизар Енчев настоя в страни с извънредно положение да не се разкриват секции. За пример той посочи, че днес Турция е в режим именно на извънредно положение след опита за преврат на управлението на Реджеп Ердоган.
"Няма нормална правосъдна система", изтъкна той. По мнението му там нямало нормална ситуация за провеждане на вот за държавен глава. "Ще провеждаме избори там под дулата на оръжия", опасява се Енчев. Въпреки това предложението му беше отхвърлено с 3 гласа "за", 6 "против" и 6 "въздържал се".
АБВ пък предложиха да се разкриват не повече от 55 секции в чужбина, но и тяхната идея не получи почти никаква подкрепа - 1 глас "за", 0 "против" и 14 "въздържал се".
Червените депутатите поискаха изобщо да няма опция "Не подкрепям никого". Според Филип Попов това било нелепица. Предложението им обаче беше отхвърлено с 5 гласа "за", без "против", а 14 депутати се въздържаха.
Четин Казак от ДПС и Лютви Местан от ДПС от своя страна предложиха промени, според които секции в чужди държави да се разкриват на места, на които преди пет години са гласували поне 100 избиратели. Те поискаха и разрешаване на агитацията на майчин език. И двата проекта обаче не получиха достатъчно подкрепа.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев от своя страна поиска ограничението за секциите да отпадне напълно, но само 3 депутати подкрепиха неговото предложение, 3 бяха "против", а 8 се въздържаха.
Независимият Георги Кадиев пък поиска абсолютна отмяна на задължителното гласуване и квадратчето, но и това не се хареса на мнозинството и проектът беше отхвърлен.
Дебатите
Дебатите бяха открити от реформатора Гроздан Караджов, който защити законопроекта, предвиждащ гласовете "не подкрепям никого" да имат отношение към крайния резултат. „Под натиска на партийна договорка се прие задължителното гласуване, което е антиконституционно. В бъдеще този текст и без това ще падне в Конституционния съд”, посочи той.
От левицата пък предложиха квадратчето да бъде премахнато от бюлетината. Червеният депутат Филип Попов се застъпи именно за тази идея.
"Квадратчето поражда само проблеми, а не виждам проблем да отпадне ограничението от 35 секции в чужбина", каза Георги Кадиев. Той защити своя законопроект, който предвижда тъкмо това.
Четин Казак от ДПС от своя страна мотивира искането на политическата си сила да се върне разумът в парламентаризма и стриктно да се съблюдава конституционността в законодателството. Според него в момента Изборния кодекс съдържа поне 3 противоконституционни текста – особено с въвеждането на задължителното гласуване. "За секциите в чужбина не могат да се въвеждат ограничения и дискриминация на правото на гласуване. Искаме да отпадне и ограничението за водене на предизборна кампания само на официален език. Опцията „не подкрепям никого” предизвика абсурдни спорове и трябва да се отмени", смята Казак.
В дебатите се включи и бившия лидер на "столетницата" Михаил Миков, като заяви, че не си е представял, че за 25 г. държавата ще стигне до този декаданс на българската демокрация. "Не мога да повярвам, че разглеждаме промени в този закон по време на кампания", категоричен беше Миков.
"На избори не се ходи, за да си против. Хората ходят на избори, за да преразпределят властта. Самата логика да ходиш на избори, за да си против, е абсурдна", смята той в коментар на прочутото квадратче.
"Отменете това – който иска да протестира, има къде да го направи, изборите не са място за протест", категоричен бе Миков. "За мен това е екзотика, която е трябвало да компенсира общественото напрежение, но, всъщност, е заблуждение за хората, че им даваш повече права", добави той.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ се изказа в защита на задължителното гласуване и не се съгласи с Миков, че това е декаданс и упадък на демокрацията. "Нещата не са предрешени, статични и предопределени", каза той. "Задължителното гласуване не нарушава основните свободи", смята Кирилов и цитира практики от други страни.
Очаква се трите приети законопроекта да влязат в зала още утре (20 октомври) или в петък.
