Опитала ли е Марияна Николова, вицепремиер от квотата на НФСБ и считана за човек на Валери Симеонов, нарочно да провали възможността държавата да си вземе малко над 52 млн. лева от братя Домусчиеви заради неизпълнени ангажименти по приватизацията на Български морски флот? Редица официални документи, с които Actualno.com разполага, показват много съмнително поведение на Николова по казуса и навяват на мисли, че тя е пробвала да протака в бюрократични процедури, за да бъде пропуснат ключов краен срок пред съда, след който вече държавата няма да има възможност по правов път да си вземе дължимите пари.
Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург
Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство
Историята
На заседанието на Министерския съвет в сряда, 4 декември правителството отпусна 549 229 лв. на Агенцията за публичните предприятия и контрол / АППК (бившата Агенция за приватизация). Парите са от принципала Министерство на икономиката за такса по дело в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата срещу "Адванс Пропъртис" ООД и "Кей Джи Маритайм Шипинг" АД.
Казано с други думи, Агенцията/държавата ще съди братя Домусчиеви за неустойка от над 52 млн. лв. по договора за приватизация на Български морски флот. Точната сума е 53 224 922 лв. От нея 52 252 466,02 лв. е главницата, а 972 476,08 лв. - лихвата.
Още: "Със символ на орел": Нинова обяви името на новата си партия
Още: БСП е превзета от Пеевски, но да не се забравя и влиянието на Борисов: Нинова с тъжна констатация
Договорът за приватизацията на търговския ни флот е от август 2008 г. Тогава 70% от него бяха продадени на германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440.1 млн. лева. През 2013 г. собственик на дружеството стана българският партньор и гарант в сделката - "Адванс пропъртис" ООД. Това е холдингът, който обединява голяма част от бизнеса на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Един от ангажиментите по сделката беше собствениците да имат поне 1,3 млн DWT общ тонаж на корабите (при купуването на БМФ, общият тонаж на корабите е бил 1,4 DWT) на 10-тата година от сделката. Друг е да инвестират в кораби 779,9 млн. лв., както и да поддържат към 2018 г. 2360 средносписъчен плавателен състав. Оказва се, че условията не са спазени. Неустойката за плавателния състав от 11 000 лв. е платена, но тази за тонажа - не е.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство
Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран
Крайният срок, в който държавата може да предяви претенциите си към "Адванс Пропъртис" ООД и "Кей Джи Маритайм Шипинг" АД за неустойката от 53 млн. лв. е 31 декември 2019 г., когато изтича Корпоративната гаранция по сделката, сключена през 2008 година.
Съмненията
Дотук нищо странно – имаме сделка - неизпълнение на договор – неустойка. Институциите следват законовия ред. По-интересното е, че съгласувателната процедура (между министерствата и АППК по решението на кабинета да започне дело срещу Домусчиеви) по текста на проекта за решение на МС е продължила няколко седмици през ноември, в които има член на Министерския съвет, който се държи така, сякаш се опитва да бави фатално процедурата.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Стефан Янев: Визитата на Виктор Орбан е свързана с газа
Actualno.com разполага с документи, от които е видно, че това е заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика – Марияна Николова. Тя на няколко пъти се опитва да забави процедурата, аргументирайки се с липса на достатъчно доказателства и документи, в подкрепа на неизпълнение договора по приватизация на БМФ. Изисква допълнително информация за това има ли и други начини за събиране на дължимото от държавата, освен предявяването на иск в Арбитражния съд към БТПП, като през цялото време се аргументира за "пунктуалността си" със сумата от 549 229 лв., която ще трябва да отпусне министерство на икономиката, за да заведе въпросното дело.
Марияна Николова влезе в правителството от квотата на НФСБ и беше посочена лично от лидера на партията Валери Симеонов, който беше принуден да подаде оставка от поста миналата година след неспиращите протести от страна на майките на деца с увреждания.
Припомняме, че още през 2017 г. "Адванс пропъртис" ООД се опита да избегне неустойките. От компанията отправиха искане до Арбитражния съд на БТПП договорът за приватизацията на БМФ да бъде изменен така, че ангажиментът за тонаж да бъде намален от 1.39 млн. DWT на 880 хил. DWT, а средносписъчният плавателен състав - от 2360 на 803 души. На 30 март Арбитражният съд го подкрепи. Тогава Валери Симеонов обяви война на Кирил Домусчиев, обявявайки договора за "грабеж" срещу държавата и обяснявайки, че близо половината кораби от търговския флот на страната са нарязани за скрап. Съответно, Кирил Домусчиев, който беше председател на КРИБ, обяви, че ще съди Валери Симеонов за тези обвинения. През 2018 г. скандалът дори разклати крехката стабилност на кабинета. Стигна се до съвещание на управляващата коалиция при премиера Бойко Борисов, след което Министерството на икономиката преструктурира разходите си и набави сумата от 2,4 млн. лв., с която обжалва пред Върховния касационен съд решението на Арбитражния съд при БТПП от 30 март. Важно е да отбележим, че по това време беше подменен и съставът на Арбитражния съд при БТПП.
Сега от документите за завеждане на делото се вижда, че единствено вицепремиерът Николова има забележки по завеждането на иск към братя Домусчиеви в Арбитражния съд.
В справката със становищата, приложена към проекта за постановление на МС за одобряване на допълнителните разходи по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. са посочени нейните забележки по проекторешението, които са коментирани и от АППК. Те са три, едната е техническа по съдържанието на съобщението до медиите на МС. Две от тях са по същество:
Първата: "Съгласно чл. 31, ал.3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСА) органите по чл. 19 , ал. 3 и ал. 4 от Закона за администрацията внасят подготвените от тях проекти на актове, чрез съответния заместник-министър-председател или министър, определен по реда на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и 3. В тази връзка и на основание чл. 35 , ал. 1, т. 10 от УПМСА вносителите са длъжни да предоставят всички необходими документи във връзка с разглеждането и приемането на акта.
На основание гореизложеното и предвид обществената значимост на предстоящия арбитражен спор, смятам че предложеният проект на доклад от вносителя е недостатъчно мотивиран и обезпечен с наличието на достатъчно доказателства. В доклада единствено са цитирани преписки и анализи от АППК и анализи от АППК, от които не може да бъдат направени точни и ясни заключения нито за начина на определяне на стойността на бъдещия осъдителен иск, нито за начина на определяне на стойността на претенциите на АППК за законна лихва за забава.“ В аргументацията на вицепремиера се посочва още, че липсва посочена дата на сключване на договор за приватизационна продажба на 70% от БМФ; юридически анализ на текстовете по договора за приватизационна продажба; както и има ли и други обезпечителни мерки по сделката освен претенция към гаранта."
В съгласувателния протокол е посочено, че Агенцията приема частично този аргумент.
Отговорът на АППК: "Всички необходими документи са предоставени на Министерството на икономиката и на Заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика.
Допълнителна обосновка относно необходимостта и целесъобразността от завеждане на осъдителен иск е добавена в доклада на вносителя.
В тази връзка е необходимо да се посочи следното: Докладът и подготвените за внасяне в МС документи съдържат в пълнота основанията и аргументите на Агенцията за предявяване на иск срещу посочените по-горе дружества. Наличието на неизпълнение на договорното задължение за поддържане на средногодишен DWT на корабите, собственост на „ПБМФ“ и неговите дъщерни дружества, в размер на 1 300 000 DWT е установено от АППКв рамките на нейните правомощия...Основание за завеждане на иск е отказът, както на длъжника, така и на гаранта по Корпоративната гаранция да заплатят начислената санкция. За АППК не съществува друга законосъобразна възможност, освен да потърси правата си по реда, определен по договора, а именно да заведе иск пред Арбитражния съд на БТПП...Каквито и да било коментари и действия в посока, различна от завеждането на иск по реда, определен в договора, представляват нарушение на задълженията на АППК по осъществяване на следприватизационния контрол...Още повече, че в конкретния случай е налице Корпоративна гаранция, чийто срок изтича на 31.12.2019г. , до която дата претенциите срещу гаранта следва да са предявени пред АС при БТПП...Пренебрегването на този срок ще означава грубо погазване на задълженията по защита на държавния интерес от страна на органите на изпълнителната власт. Считаме, че докладът до министъра на икономиката и докладът на АППК (с които Actualno.com разполага) съдържат достатъчно ясен и адекватен юридически анализ относно преценката дали е налице неизпълнение на приватизационния договор, както и задълженията на гаранта по сделката. Които са разписани ясно и безпротиворечиво в текста на Корпоративната гаранция...
Що се отнася до наличието на други обезпечения по приватизационната сделка, то следва да подчертаем, че ако такива имаше, същите щяха да бъдат посочени в доклада до Министерски съвет.“
Другата забележка на вицепремиера Марияна Николова е обобщение: "В заключение с оглед изпълнение на изискванията на УПМСА и липсата на каквито и да било приложени документи, доказващи целесъобразността и необходимостта от завеждане на осъдителен иск,... смятам, че поради пропуските в изготвената документация за внасяне в МС не може да бъде направен мотивиран извод за необходимостта от завеждане на осъдителен иск...“ Забележката завършва със становището, че така изработеният проект за Постановление на МС не може да бъде внесен за разглеждане.
Отговорът на АППК е кратък: "Документът следва да бъде внесен в Министерския съвет за разглеждане, предвид въведената в доклада на вносителя допълнителна обосновка и представените документи."
Преди обобщеният документ с позициите на отделните страни по спора, има няколко писма и кореспонденции между Министерството на икономиката, вицепремиерът Марияна Николова и АППК, с които Actualno.com разполага. В писмата си Николова продължава да твърди, че "няма ясна обосновка и доказателства за дължимото" от холдинга на Домусчиеви, както и че няма финансова обосновка на иска. Тя изпраща писмо до Министерството на икономиката от 14 ноември, в което настоява този проектодокумент да не бъде внасян в МС поради горепосочените причини. Стига се до там, че в писмо от 21 ноември Петя Александрова, изпълнителният директор на АППК, след като отново посочва надлежно доказателствата и препратените документи по случая, завършва с думите: "В заключение, изразяваме недоумението си от странната и необяснима позиция на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика". Въпреки това има ново, второ писмо от вицепремиера Николова, с дата 25 ноември 2019г., в което се преповтарят същите аргументи, записани в съгласувателния протокол на МС.
Всъщност, финансова обосновка и аргументация има и Actualno.com разполага с тях. Те се съдържат и в доклада на министъра на икономиката Емил Караниколов, прикрепен към искането за решение на МС за отпускане на средства за завеждане на делото в Арбитражния съд.
Спомени
През миналата година имаше опит за промяна на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, която щеше да облагодетелства Домусчиеви точно заради БМФ. Тя обаче беше спряна след президентско вето, подкрепено от парламента. Вносители на първата поправка бяха Николай Александров от "Атака" и Емил Димитров-Ревизоро. Промените бяха в посока специфичните задължения на купувач при приватизация да са 5 години, а не 10, като тя да важи и за съществуващи вече договори.
Дали сега "пунктуалността" на Николова за съдебния иск е основателна или става въпрос за нещо много скандално - категоричен отговор на този въпрос биха могли да дадат само компетентните да разследват органи.
