Диана Ковачева изпрати писмо до здравния министър д-р Стойчо Кацаров, в което поиска надлежна информация във връзка с приетите от Министерски съвет вчера изменения в Наредбата за медицинската експертиза, свързани с пожизнения ТЕЛК за дефинитивните заболявания на хората с увреждания.
Тя обяснява, че хора с увреждания са изпратили сигнали, че не разполагат с достъп до проекта на Наредбата и че информацията с последните промени не е била обществено достъпна и по тях не са били проведени обществени консултации.
По време на заседанието на Съвета за наблюдение на хората с увреждания, което се състоя днес в институцията, Диана Ковачева предложи органът да излезе със становище по наредбата.
Да, факт е, че по информация в медиите, отразили изказванията на здравния министър, той е решен за част от хората с дефинитивни увреждания, техният списък е разширен, но доколкото не разполагаме с текста, мисля, че е редно те да бъдат обсъдени публично, каза Ковачева.
На заседанието присъства и председателят на националната организация "Малки български хора" Светослав Чернев, който алармира, че по негова информация новата наредба дискриминира членовете на неговата организация, заради 1 см. разлика. По думите му се дискриминират едни малки хора спрямо други малки хора, което е недопустимо, защото малки хора с ръст 1.19 см. получават пожизнен ТЕЛК, а малки хора с ръст 1.20 см. нямат такъв.
Омбудсманът припомни, че именно след нейната препоръка здравното министерство е инициирало въпросната промяна, която тя определи като положителна стъпка. Омбудсманът отчете работата на Съвета за наблюдение на хората с увреждания, създаден по силата на Закона за хората с уврежданията с цел наблюдение по прилагането на политиките за защита правата на тази уязвима група у нас, както и да съблюдава изпълнението в най-пълна степен на Конвенцията на ООН за хората с увреждания.
Тя отчете, че има много жалби от хора с увреждания и това е дало повод да се обърне към ЦИК. Омбудсманът информира присъстващите, че в четвъртък е изпратила писмо до ЦИК и тази сутрин е получила отговор, в който са я уверили, че ще се съобразят с нейните препоръки за достъпна информацията за процеса на гласуване и на Брайл, както и на други, подходящи за лицата с увреждания, аудио формации.
Липсата на жестомимичен превод в информационните материали на ЦИК за популяризиране на гласуването с машинни устройства - препоръчваме да бъде предвидена официална информация за процеса на гласуване и тя да бъде достъпна в секциите на Брайл и подходящи аудио формати. По сведения от хора с увреждания, все още не може в пълнота да бъде опазена тайната на вота на незрящи граждани. По отношение на информационните материали за популяризиране на гласуването с машинни устройства препоръчваме да бъдат допълнени с жестомимичен превод и адекватни субтитри. Също така методическите указания за прилагане на Изборния кодекс за СИК в страната да бъде допълнени в Раздел 2, т.4, каза омбудсманът.
Тя обясни, че препоръчват по отношение на избиратели с увредено зрение или затруднения в придвижването да има аудиоплеър и списък с брайлов шрифт на кандидатите и партиите, фигуриращи в бюлетината. Достъпът на хората с увреден слух до услугите на жестомимичен преводач онлайн също е нещо, което препоръчвам, а също така безплатен телефон, на който да се получи информация за процеса на гласуване. Това означава не само да се правят справки за включване в избирателните списъци в деня на гласуване, а това да може да се случва по-рано, информира Ковачева.
Общественият защитник представи и първите индикатори за наблюдение за прилагането на чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания /КПХУ/, свързани с достъпната архитектурна среда. Ковачева обясни, че индикаторите са в три групи - структурни, които наблюдават правната, политическата и институционалната рамка за достъп до пътища и транспорт, здравни съоръжения на открито и закрито.
По думите й втората група са процесните индикатори, съблюдаващи изпълнението на политиките, ефективността на системите, подаването на жалби и оказване на подкрепа от страна на отговорните институции. Тя посочи, че третата категория са резултатните индикатори, които изследват реалната ситуация от гледна точка на хората с увреждания, упражнили правата си на практика.
Извършва се оценка на реалната осведоменост относно правата, на реалния ефект относно политиките на правата на човека и реално допуснатите нарушения. Тук също е изработена конкретна методика, подчерта омбудсманът. Диана Ковачева посочи, че с приемане на индикаторите ще стартира следващият много важен етап по наблюдението на чл. 9 от Конвенцията по отношение на достъпността на средата - практическото прилагане на индикаторите и дейността по същинското наблюдение. С това предаваме щафетата към Комисията за защита от дискриминация, обобщи омбудсманът
