България ще настоява квотите за мигранти, предлагани от Европейската комисия, да са съобразени с възможностите и географското положение на страните и да са в значително по-малки размери за страни като България, които са външна граница на ЕС и са подложени на силен миграционен натиск.
Това е записано в приетата днес от правителството позиция на България относно Европейската програма за миграция. Позицията на страната ще бъде официално представена за заседанието на Съвет "Правосъдие и вътрешни работи" на 15 и 16 юни в Люксембург, предаде БГНЕС.
Предложената от Европейската комисия схема за релокация на 40 хил. мигранти от Италия и Гърция и съответните квоти между държавите-членки означава прием от страна на България на 572 човека – 343 от Италия и 229 от Гърция. ЕК предвижда отпускане на 6000 евро на приемащата държава за всяко релокирано лице по фонд "Убежище, миграция и интеграция". Отделно по схемата за презаселване е предвидено държавите-членки в следващите две години да се включат доброволно в презаселване на допълнително 20 хил. мигранти в рамките на съюза на квотен принцип, като съгласно таблицата за разпределение България има квота от 1,08% или 216 души. Общото финансиране на тази схема за следващите две години е в размер на 50 млн.евро.
В приетата от кабинета позиция се заявява, че при така направените изчисления квотите са непропорционални, защото не отчитат спецификите на отделните държави. Докато България подкрепя релокацията и оценява усилията на ЕК да създаде ефективен механизъм за солидарност, изразяваме съмнения, че предложенията на Комисията са балансирани и механизмът за определяне на дяловете на всяка държава е достатъчно справедлив.
България настоява, след като в предложението на ЕК е записано, че "географското положение на Италия и Гърция, както и продължаващите конфликти в региона ги правят по-уязвими от други държави-членки", този факт да се отчете и за България. Правителството настоява квотите за държавите на предна линия, трайно подложени на миграционен натиск и в близост до региони с незатихваща и разрастваща се криза, да бъдат по-малки в сравнение с квотите за държави от вътрешността на ЕС или неподложени на такъв натиск.
Друго искане на страната ни е постоянно да се отчитат промените в миграционната картина и да се определи по-къс период за преразглеждане на статистиката от значение за квотите. В позицията е записано, че двугодишният период е твърде дълго време, в който ще се изменят тенденциите на миграционния натиск, като очакванията са той да се засили. България ще настоява също така да се приложи цялостно разбиране за конкретния натиск върху страната ни и наличния ни капацитет за прием.
Тежестите следва да бъдат разпределени съобразно възможностите на отделната държава и предвид ситуацията, в която се намира самата тя. В документа изрично е записано, че към държави като България, които макар и не в мащабите за Италия и Гърция, също изложени на натиск, следва да се подхожда с разбиране и квотите да са значително в по-малки размери.
В позицията се посочва още, че липсата на единна европейска политика в областта на интеграцията води до съществени различия във възможностите на отделните държави-членки. Следва да се мисли къде и как най-добре и най-бързо ще бъдат интегрирани мигрантите.
България приветства предложенията на ЕК, свързани с трафика на мигранти, и призовава за насочване на външнополитическите усилия към държавите, източник на миграция. Българското правителство подкрепя също така създаването на единна точка за контакт по въпросите на трафика на хора, както и развърщането на европейски офицери за връзка по въпросите на миграцията в трети страни, в това число и на офицер за връзка на Фронтекс в Турция.
В частта "Правосъдие" на Съвета ще бъдат разгледани предложенията за регламенти за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои документи в ЕС и за създаване на Служба на Европейския прокурор. България безусловно подкрепя първия проект, в чиито текстове са отразени много от предложенията, направени от страната ни по време на преговорите.
По отношение на втория проект подчертаваме изначалната си подкрепа за идеята за създаване на силна, независима и работеща Европейска прокуратура. Същевременно обаче не смятаме, че компромисните решения трябва да засягат европейското измерение на регламента, защото това ще го лиши от добавена стойност. Разследванията, които ще се провеждат от делегираните национални прокурори в държавите-членки, следва да се осъществяват под ръководството и контрола на европейските прокурори.
