В малка двуетажна къща на улица "Тракия" в ромския квартал на Приморско са регистрирани 102-ма души по постоянен и 92-ма по настоящ адрес. Живеещи там обаче твърдят, че имотът е обитаван само от две семейства. В съседен имот пък по официални данни живеят 46 души по постоянен и 55 – по настоящ адрес. Къщата е на три етажа. На друга улица в квартала – "Явор", положението е сходно.
"Щом регистрацията е направена съгласно българското законодателство, тези хора имат правото да гласуват. Тези регистрации, които получавате като информация, са от момента на построяването на тези секции от къщи, на тези блокове. От 80-те години досега тези регистрации на адресите са извършени по надлежния ред", коментира пред БНР кметът на града Димитър Германов. По думите му, дерегистрацията е сериозен и сложен процес.
"Ние нямаме задължението да обикаляме на място и да знаем дали въпросното лице е към настоящия момент там. Всеки съмнителен случай се проверява. Ясно е, че тези регистрации не са направени в последните 2-3 месеца и в последната година. Тези регистрации са правени във времето от построяването на тези сгради."
"Местните избори са изключително важни. Властта върви от долу нагоре. Местните избори после определят как на тези места ще се гласува на национално ниво", отбеляза в интервю за БНР Никола Тулечки от Обединението за честни избори (ОЧИ), което вече няколко години прави съвместни следизборни анализи с Антикорупционния фонд. Според него в сегашната политическа ситуация, с цялата несигурност на национално ниво, местната власт е обект на повишено внимание.
Actualno.com също е част от платформата на ОЧИ.
При изборния туризъм става дума за целенасочени усилия, за замесена местна власт и работа много по-отрано, посочи Тулечки, според когото "трябва да се помисли къде по тази верига има корупция". Той разясни как идентифицират "местата, където се гласува странно", например село, в което на един вот да са гласували 80 на сто от имащите право на глас, а на следващия – едва 10%, или да има рязка смяна на предпочитанията на различните избори.
"На база на такъв тип индикации смятаме индекс на риск. Допускаме, че това не е естествено електорално поведение."
Пред БНР Тулечки обаче изтъкна, че "прекалено много видимост на полицията не е хубаво нещо" по време на избори и това се отчита и от чуждестранните наблюдатели. Той смята, че повечето изборни измами в България са "адресирани" и хората не бива да смятат, че всичко е предопределено, отказвайки се да гласуват.
"При нас тези аномалии, тези схеми – те влизат в графата малко на кокошкарството. Не са такъв тип измами и злоупотреби, каквито се наблюдават на други места по света. Няма манипулация на данните на ниво ЦИК, даже на РИК. Няма хора с пушки, които да агитират за диктатора пред секциите. При нас по-скоро са хора, които да бъдат стимулирани по един или друг начин, за да отидат да гласуват, или тип изборен туризъм. Самият процес е честен, остава да се доизчистят такива особености на българската електорална картинка."
