Промените в Конституцията - удобна политическа дъвка или сериозен държавнически разговор?
Въпросът с редакциите на основния ни закон неминуемо ознаменува работата на почти всяко едно Народно събрание от създаването на документа през 1991 г. Досега общо пет съществени и една несъществена промени са ознаменували живота на все още младата ни Конституция. На фокус в 49-ото Народно събрание отново са поставени редакциите в основния ни закон.
Зад желанието за тези реформи застанаха партии с над необходимото по закон конституционно мнозинство (бел.ред. над 160 депутати), а именно "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ-СДС и ДПС. Към началото на юли общо обсъжданите проекти за нов основен закон са три, а създадената за целта парламентарна комисия ще се занимае с всички предложения.
Спорният въпрос е дали след края на работата на комисията тя да излезе с един проект, за който предварително да е постигнато съгласие между трите парламентарни групи, или всяка група да си внесе своя проект. Важно е уточнението, че само ДПС не могат сами да направят това, защото нямат 60 депутати - правото на инициатива за промени в основният закон принадлежи на 1/4 от народните представители, а ДПС има само 36 депутати.
ОЩЕ: "Няма алтернатива": Христо Иванов определи управлението с ГЕРБ като необходимост
"Ангажиментът за конституционни реформи е легитимацията на настоящото, сложно съставено управление", споделя в свое интервю пред в."Капитал" министърът на правосъдието Атанас Славов. В ядрото на тези промени е и желанието за доста дълго обсъжданата съдебна реформа, която все така остава неразбираема за масовата публика. Именно около промените в съдебната система ще се конструират и останалите редакции в основния закон, ако трите партии и коалиции намерят съгласие за това.
Какво ще се променя?
На първо място, пълното разделяне на ВСС на два отделни съвета - Съдебен съвет, който гарантира самоуправление на съдиите с мнозинство на съдии, избирани пряко съдии и Прокурорски съвет с мнозинство на обществената, т.е. парламентарната квота, така че да се гарантира отчетност и отговорност от прокуратурата. Това е и европейският стандарт за независимост на съдебната власт.
На второ място, главен прокурор със силно ограничени правомощия, който не упражнява надзор за законност и пряко методическо ръководство и който е с ограничени правомощия за сезиране на Конституционния съд. Промяната ще включва и ограничаване на обвинител №1 да председателства прокурорския съвет, т.е. той наистина става един административен ръководител, а не върха на пирамидата на прокуратурата с множеството функции и правомощия, както е в момента.
На трето място е защитата правата на гражданите през индивидуална конституционна жалба. Тук вече има разногласия, подчертава министър Славов, а основните разногласия са относно достъпа до Конституционния съд (КС). Съображенията са в две посоки:
- От една страна е проекта на ПП-ДБ, с който се предвижда пряк достъп на гражданите до КС, което е най-радикалният вариант.
- От друга страна са по-умерените идеи за достъп до КС, който да става само чрез долуинстанционните съдилища в рамките на висящо производство.
"В повечето държави имаме съчетаване и на двата варианта, при нас и двата липсват. Ако се направи стъпката към индивидуална конституционна жалба, трябва да има сериозни филтри, които да не допускат да се злоупотребява с това право и да се блокира работата на органа", казва Славов.
На четвърто място е изключително важната тема за правомощията на служебното правителство. Тук съображенията на партиите са свързани най-вече с рекордно дългото управление на президента Румен Радев чрез пряко и еднолично назначените от него служебни кабинети, които на практика разпростираха властта си безгранично и не подлежаха на почти никакъв адекватен обществен и парламентарен контрол. Именно около това се постига най-голямо съгласие на този етап - България отново да се върне към конституционните си устои на парламентарна република. По този начин няма да има прекъсвания в парламентарните мандати, няма да има свръховластеност на президента и на практика подмяна на парламентарната форма на управление с, по думите на правосъдния министър, "квазипрезидентска".
"Ние предлагаме правителството в оставка да бъде назначавано за служебно правителство, като по този начин се запази връзката с парламента, а не президентът оттук-оттам да събира различни лица, които да бъдат инсталирани като министри - нещо, което създава потенциални или съвсем реални проблеми", споделя конституционалистът и понастоящем министър.
Според идеята ще има ограничение през първата година от мандата на Народното събрание да не се допускат предсрочни избори - по този начин няма да попадаме в изборна въртележка и честа смяна на парламентите няма да бъде допускана. В този смисъл ако новоизбрано Народно събрание не успее да сформира правителство, както се случваше в последната година, то не се разпуска, а остава с т.нар. правителство в оставка до края на първата година от мандата.
"Така постигаме две неща: първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде постоянно разпускан, а на следващо място, ограничаване на възможността на президента изцяло по свое усмотрение да избира някакви хора за министри, които може никога да са нямали досег до държавната власт и държавната администрация", подчертава министър Славов.
На пето място сред промените е продължителността на мандата на главния прокурор. Тук също са възникнали различия между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС - в проекта на първите се предлага намаляване на мандата на обвинител №1 на 5 години, както и инициативата за предлагане на следващ човек на поста да е изцяло от министъра на правосъдието.
"Така министърът поема отговорност за номинацията, за процеса на публично изслушване в прокурорския съвет, преди да се стигне до указа на президента. Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правосъдието с особената си конституционна функция трябва да може да защити един такъв избор. А не както при последните два изключително проблемни избора - на Цацаров и Гешев, които станаха в резултат на, така да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък доведе до много сериозна девиация в целия процес", споделя по темата Славов.
Другият проблемен в обсъжданията момент е свързан с предложението за предсрочното прекратяване на мандата на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор - ПП-ДБ настояват то да става през Конституционния съд, за да съдебен контрол, какъвто сега липсва. Според основния закон в момента всеки се освобождава с указ на държавния глава.
По гореизложените две разногласията между трите партии и коалиции очевидно са съществени, тъй като от думите на правосъдния министър се разбра, че тепърва ще се търси съгласие дали изобщо да се вкарват в проекта на Конституция.
Влиянието на конституционалистите
Обичайно във всеки един дебат за конституционни промени се търси мнението на експертите в сферата, каквито са преподавателите по конституционно право например. Един от най-известните от тях - доц. Наталия Киселова, споделя в редица свои интервюта, че "ревизиите обичайно са резултат от промени в политическата, в икономическата система или в ценностната система на обществото".
Авторитетният политик от началото на този век проф. Екатерина Михайлова също изразява позиции, в които политическата класа се вслушва. По думите й промяна в основния закон ще отнеме поне година, а самата тя наблюдава залитане в крайности по отношение на част от идеите. "Има опасност да бъде накърнена съдийската независимост. Европейски стандарт е разделянето на ВСС на две", споделя тя в интервю пред БНТ и подчертава, че от години е била против служебното правителство. Тя е привърженик при падане на властта да остане действащото правителство, което да подготви изборите, но се опасява, че тази промяна е в правомощията на Велико Народно събрание.
Експертната гилдия е солидализирана и по отношение на едно съображение - една конституционна промяна от обикновен парламент подлежи на проверка от Конституционния съд и винаги би могла да падне.
Някои от експертите пък стигат и до крайности - проф. Пламен Киров често е изразявал своите критични позиции към каквито и да било конституционни промени, най-вече заради своето собствено недоверие към политическите партии, които инициират такива разговори:
"На времето един конституционалист беше възкликнал: "Махнете мазните си пръстчета от снагата на българската конституция". Не мога да не се солидаризирам с него. Не разбирам как ще променят конституция, без внесен проект. Конституционното мнозинство винаги е мнозинство по отношение на конкретен проект за изменение на конституцията. Така става в нормалните държава. А доколко България е нормална държава, позволете ми да се съмнявам", споделя Киров в свое интервю от май т.г.
Снимки: БГНЕС
