Кметовете, които не са намалили замърсяването на въздуха в общината през предходната година, да бъдат глобявани лично с от 5000 лв. до 10 000 лв. Това предлага правителството с промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), внесени в Народното събрание.
Още: Председателят на НС: Толерантността и прошката са важни не само по празници
Още: Радев с неочаквана визита в Троян (СНИМКИ)
С тях за първи път чистотата на въздуха се вменява като пряка отговорност на кметовете. В момента законът единствено възлага на „общинските органи“ заедно регионалните инспекции по околната среда и водите да осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия, пише Lex.bg.
Сега законът вменява на кметовете като лична отговорност „осигуряването на чистотата на въздуха на територията на съответната община“. Нещо повече – предвижда се в случаите, когато в даден район са превишени нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, кметовете да разработват и изпълняват програми за намаляването им. Те ще се приемат от общинските съвети.
Всяка година до 31 март кметовете ще се отчитат пред тях и пред местната екоинспекция какво са свършили. Като документът ще се публикува и на сайта на общината, за да могат и гражданите да се запознаят с него.
Още: ГЕРБ и ДБ бистрят коалиционното споразумение
Още: ГЕРБ внася законопроект, с който да защити БПЦ
Законът задължава кметовете не само да предвидят конкретни мерки за справяне с мръсния въздух, но и да си поставят ясни цели и срокове за постигането им, както и да заложат как ще се финансират и ще се контролира изпълнението им.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: България през 2024 г.: Пеевски срещу Доган - драма в три действия и едно бездействие
„Изпълнението на мерките от програмите следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината“, предвижда проектът.
И възлага на РИОСВ всяка година до 30 април да оценява дали това е свършено. Ако обаче се установи, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите, кметът се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. Тя се налага от шефа на местната екоинспекция.
Проектът предвижда от 2000 лв. до 5000 лв. глоба и за кметовете, които не разработят програми за справяне с мръсния въздух и сходни санкции, ако не се отчетат за свършеното. При повторно нарушение глобите се налагат в двоен размер.
Още: Георгиев: Фандъкова победи Терзиев със 108:0 (ВИДЕО)
Още: Кабинетът одобри споразумението за "Деве баир" със Северна Македония
В проекта има и серия от разпоредби, свързани с качеството на твърдите горива, които се използват за битово отопление – въглища и брикети. „Битовото отопление с твърди горива е определено като основна причина за наднорменото замърсяване на атмосферния въздух с фини прахови частици (ФПЧ). Ограничаването на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите е една от мерките, които могат да бъдат взети на национално ниво за подпомагане на общините в усилията им да постигнат нормите за качество на атмосферния въздух“, пише в мотивите към проекта.
Конкретните изисквания за качеството на твърдите горива ще бъдат разписани в наредба. „Чрез наредбата ще бъдат въведени норми за съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, изисквания за пакетиране и етикетиране на опаковката, както и условията, редът и начинът за контрол на качеството на твърдите горива“, обясняват от правителството.
Такава наредба ще има и за изискванията за дървесината, която се предлага за битово отопление. Контролът за качеството на твърдите горива за бита се възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като правителството е изчислило, че за целта ще се необходими около 500 хил. лв.
Само преди месец в доклад на Европейската сметна палата беше констатирано, че българите дишат най-мръсния въздух в Европа. От институцията отправиха критики към плановете на Столичната община за справяне с проблема и най-вече, че те не предвиждат мерки за превенция на замърсяването от домакинствата. Според доклада България е лидер по загубени години на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Гражданите у нас скъсяват с 2 години и половина времето, в което са здрави, докато средно за Европейския съюз този показател е 0.7 години.
След отчитането на замърсяване с фини прахови частици в пъти над нормата в някои райони на София тази зима общината въведе т. нар. екобилетче. Зеленият билет струва 1 лев и с него гражданите могат да използват цял ден всички линии на градския транспорт.
Организации водят дела срещу местните власти в София и Пловдив, като твърдят, че те са бездействали през последните години по проблема с мръсния въздух в двата най-големи града у нас.
