Нормално е да поискаме среща с президента на България и в рамките на нашата компетентност да отговорим на неговите притеснения и да осветлим съответно политиките и темите, за които той говори, че има тъмнина и в които той лично е на тъмно. Това каза на брифинг в Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
„Беше цитиран и Гьоте, но той казва, че там, където има много светлина, се появяват и много сенки. Бъдете сигурни, че ние сме от светлата, а не от тъмната страна в случая, тъй като отдавна сме на сцената. Ще се изразя образно, че вече в нашите компетенции дори и тунелите започнаха да стават светли. Две от темите в компетенциите на МРРБ в лекцията на президента в УНСС бяха засегнати. Едната от тях е санирането, а другата – пътното строителство. Ще призова на среща с президента, ако той ни удостои с такава, да бъде осветлена и ясно и категорично да бъде заявена позиция така, както и колегите от БСП, критикувайки вече три години програмата, така и от него, програмата трябва ли да я има или трябва да бъде спряна“, коментира Нанков и уточни, че трябва да се разбере дали са „за“ или „против“ програмата, за да стане известна точната им позиция и МРРБ да предприеме действия.
„Може би ще приемем част от аргументите и евентуално трябва да дебатираме за нейното бъдеще, но да знаем точно какви са – критика с конкретни предложение или просто критика заради самата критика. Появи се една нотка да противопоставим политиката по саниране, жилищната политика като глобална тема на газификацията с публичен ресурс на частните домове. Това е една доста опасна тема. Бих призовал компетентния екип на президента Радев да бъде така добър да направи подобен сравнителен анализ между ползите между програмата за саниране и между газификацията на частните жилища с публичен ресурс. Това произлезе като съждение думите му“, каза още регионалният министър.
Относно темата с пътното строителство, още вчера по мое разпореждане председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов изпрати до екипа на президента книгата „Пътищата в България“, в която доста на светло в официално издание има информация за абсолютно всички възложени, изпълнени пътища, автомагистрални участъци, скоростни такива, със срокове на изпълнение, бюджети, изпълнители, за да бъде осветлена тази тема, допълни Нанков, цитиран от Фокус.
„Отделно от това си направих труда да извадя сравнителен анализ между цените, по които се възлагат автомагистралнтие отсечки в България и тези в съседни страни и цяла Европа. Затова нося и табличката. В България средната цена на възложените и изпълнени понастоящем автомагистрлани отсечки на км е 3,1 млн. евро. В съседна Македония например, говорим за 5,5 млн. евро, съседна Сърбия отново толкова, Гърция – 6,8 млн. евро, Румъния – 5 млн. евро“, коментира Нанков.
По думите му България строи автомагистрали по най-ниските цени в Европа.
„Ще изнеса и данни на евентуалната среща при президента за отделните отсечки, които са построени и тяхната осреднена цена. Най-скъпата, в пъти по-скъпа от останалите автомагистрални отсечки, е АМ „Люлин“. 2006 г. беше подписан договорът на стойност 8,1 млн. евро на линеен километър, при средна цена 3 млн. евро за всички магистрали в България. Ако например вземем „Тракия“, там имаме по 1,5 млн. евро на километър“, допълни Нанков и подчерта, че тази информация е публична и ще бъде предоставена и на екипа на президента за наистина повече светлина. „Бъдете сигурни, че ние не сме от тъмната страна – при нас всичко е публично и в реда на законосъобразните процедури, които провеждаме“, каза още Николай Нанков.
