С 12 гласа "за", нито един "против" и 6 "въздържал се"депутатите от правната комисия на парламента приеха внесения преди два дена от председателя на комисията Данаил Кирилов проект за промени в т.нар. антикорупционен закон, с които се "анулира" тълкувателното решение на ВКС от 7 декември т.г., предвиждащо спиране на гражданската конфискация на имущество при прекратяване на наказателно производство.
Още: Борисов се скара на опозицията и партньорите: ГЕРБ няма да лъже Европа за дефицита
Още: Даниел Вълчев за управляващите: Не се ласкаят да се наричат сглобка, а си признават коалицията
Причината за спешния ремонт на закона е тълкувателното решение на ВКС от петък, което преурежда законодателната воля не от този парламент, не от миналия, а от поне три парламента назад, поясни Данаил Кирилов. Последиците от тълкувателното решение вече са налице – има данни за прекратени дела, посочи той и предупреди, че тази практика ще продължи и затова сега се бърза с промените в закона.
Предлаганите промени отразяват действителната воля на законодателя, възприета още със Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, който е отменен и продължен с действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а именно упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество да е самостоятелно производство, необвързано от развитието на наказателния процес, поясни Кирилов.
Той представи и становището на 11 съдии, подписали с особено мнение тълкувателното решение на ВКС и каза че изцяло подкрепя техните мотиви. Спешността беше продиктувана в голяма степен от опита с тълкувателно решение да се пренапише закон и нямаше как законодателят да не подготви адекватна реакция, каза още председателят на комисията. Позицията му бе подкрепена и от председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев, който заяви, че спешността е практическа. Двадесетина дела се очаква да бъдат прекратени за повече от 22 млн. лв и цифрата продължава да нараства, освен това има 300 висящи дела в съда и това показва защо е необходима спешност в приемането на предлаганите промени. Той изрази недоумение от тълкувателното решение. Недопустимо е, подчерта той, да се променя закон с такова решение и да се тълкуват абсолютно ясни норми. Дали ще има гражданска конфискация или не – законодателят е казал. Това не е във властта на съда, категоричен е Пламен Георгиев. По думите му с противоречивите текстове в тълкувателното решение се променя действителната воля на законодателя, което е много опасно. „Не бива да допускате намесването на една власт в правомощията на друга“, каза той на депутатите.
Още: Депутат на Доган: Пътят на България е в Еврозоната (ВИДЕО)
Още: Мартин Димитров: Увеличението на заплатите в МВР с 50% е нечувано
Правосъдният министър Цецка Цачева също изрази подкрепа за предлаганите промени. Тя изтъкна, че гражданската конфискация не представлява наказание за лицето. Наказателната отговорност се реализира с дейността на съдебната власт и в много случаи трудно се набират достатъчно доказателства, за да се стигне до осъдителна присъда и налагане на съответно наказание в наказателното производство. В тези случаи необяснимото богатство може да бъде установено, а плодовете му да бъдат проследени и отнети – това е целта на гражданската конфискация като нов институт в европейското право, чрез който по гражданскоправен ред се възстановява справедливостта чрез отнемане на незаконно придобито имущество, поясни Цачева. Тя защити и предвиденото влизане в сила в законопроекта със задна дата. Предлага се промените да влезнат в действие от 23 януари 2018 г. „В българския правен ред няма изрична норма, която да забранява обратното действие“, изтъкна министър Цачева.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Политиците почетоха жертвите на комунизма: Кирил Петков разказа за баба си (СНИМКИ)
Още: Гуцанов: Няма да има намаление на социалнитe придобивки
Вътрешният министър Младен Маринов също засвидетелства подкрепа и подчерта, че с предлагания законопроект ще бъде възстановена възможността законът да постигне своята цел в пълен обем и да се защити държавния интерес по отношение на противодействие на корупцията, чиято основна цел е придобиване на имущество и облаги, които не се полагат.
Съдия Борислав Белазелков от ВКС обърна внимание, че не само наказателната колегия, но и гражданската колегия на Върховния съд смята, че престъпленията трябва да бъдат преследвани, че придобитото по престъпен начин трябва да бъде отнето. Тълкувателното решение е по втория закон само и не касае нито първия, нито третия (сега действащия) закон и какво ще приеме парламентът по повдигането на обвинения, прекратяване на наказателно дело, осъдителна присъда – това няма отношение към тълкувателното решение, каза той. Според него значението на тълкувателното решение е доста по-ограничено от това, което се говори за него. Спорът, който разреши това тълкувателно решение, е какво е значението на прекратяването на наказателното разследване – дали значението му е, че прави недопустим иска или има значение за основателността на иска, поясни съдия Белазелков. Според съдиите, изразили особено мнение, продължи той - това не би трябвало да има значение за процесуалната легитимация, т.е. допустим ли е искът, тъй като това има значение единствено за основателността на иска. Затова част от колегията смята, че последиците от прекратяването са процесуалноправни, а другата част – че са материалноправни и трябва да бъдат съобразени в решението по същество на делото.
Когато има противоречива съдебна практика ВКС би трябвало да е последен, който да каже, че законът е много ясен и няма нужда от тълкуване, каза още върховният съдия. „След като се е стигнало до противоречива съдебна практика, струва ми се че няма кой друг в държавата да уеднакви тази практика“, каза той в защита на критикуваното тълкувателно решение на ВКС.
Още: Пеевски обвини ПП-ДБ в провокация заради полицаите
Още: Нинова писа двойка на кабинета
Тълкувателното решение е от 7 декември т.г. по дело от 12 октомври 2016 г., уточни главният прокурор Сотир Цацаров и заяви, че позицията на прокуратурата е категорична и еднозначна за подкрепа на законопроекта. Той посочи, че в особеното си мнение съдиите от ВКС казват, че тълкувателното решение не отговаря на точния смисъл и целта на закона. В особеното мнение се акцентира и на решението на Конституционния съд по конституционно дело 6 от 2012 г., в което Конституционният съд съвсем ясно, недвусмислено и неподлежащо на каквато и да е интерпретация казва, че гражданската конфискация на имущество с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила присъда, посочи още Цацаров. Според него тълкуването на закона, което се предлага с тълкувателното решение на ВКС, всъщност е въпреки закона и при ясна воля на законодателя и въпреки решението на Конституционния съд по конституционно дело 6 от 2012 г. „Аз дори не мога да кажа че това тълкуване дописва закона. Това тълкуване просто изменя, променя закона. При цялото ми уважение към съда – съдът не създава закони. Той има единственото право да ги прилага. В конкретния случай единственият начин да се приложи точно закона или по-точно действителната воля на законодателя е приемането на този законопроект. Впрочем, това е единственият начин да се възстанови справедливостта, която според мен е крещящо нарушена с това тълкувателно решение", добави главният прокурор.
