"Тъжна приказка за един художник, една картина и една транзитивност Не е толкова тъжно, че художник е нарисувал премиера. Тъжно е, че го е направил безкритично, в стил соц-реализъм.
Не е и толкова тъжно, че художникът го е направил безкритично, в стил соц-реализъм. Тъжно е, че не осъзнава това", пише PR експертът Любомир Аламанов и продължава:
"Не е и толкова тъжно, че художникът не осъзнава това. Тъжно е, че е приел подобна поръчка. Не е и толкова тъжно, че е приел подобна поръчка. Тъжно е, че е принуден да приема подобни поръчки.
Не е и толкова тъжно, че е принуден да приема подобни поръчки. Тъжно е, че има компании, които поръчват подобно изкуство. Не е и толкова тъжно, че има компании, които поръчват подобно изкуство. Тъжно е, че го правят в рамките на огромни инфраструктурни проекти.
Не е и толкова тъжно, че го правят в рамките на огромни инфраструктурни проекти. Тъжно е, че го правят с обществени средства. Не е и толкова тъжно, че го правят с обществени средства. Тъжното е, че не ги интересува как харчат обществените средства.
Не е и толкова тъжно, че не ги интересува как харчат обществените средства. Тъжно е, че има условия за това. Не е и толкова тъжно, че има условия за това. Тъжно е, че има политици, които създават подобни условия.
Не е и толкова тъжно, че има политици, които създават подобни условия. Тъжно е, че цялата политическа система е на това ниво. Не е и толкова тъжно, че цялата политическа система е на това ниво. Тъжното е, че ние така сме си я избрали политическата система.
Просто транзитивно свойство:
Не е толкова тъжно, че художник е нарисувал премиера. Тъжното е, че ние така сме си я избрали политическата система.
Идват избори. Мислете.
Хубав ден!"
