След обявяването на окончателните резултати от изборите на 14 ноември потърсихме за коментар дългогодишния социолог и анализатор Мира Радева. С нея разговаряхме за сбърканите социологически данни (и чия е грешката), бъдещото управление и балотажа на президентските избори.
Ето какво сподели Радева пред Actualno.com:
Г-жо Радева, обикновен неекспертен преглед на резултатите при 100% обработени протоколи на парламентарния вот показва кардинално разминаване между получените процентни резултати на всички участници в бъдещото Народно събрание с тези, които социологическите агенции прогнозираха да получат буквално няколко дни преди вота. Защо се случва така, че за втори пореден вот социолозите не успяват да уловят вълната, която предопределя победителя на изборите, както и не успяха да предвидят и избирателната активност?
Отказвам да приема, че на всички избори социолозите са най-виновни. Да, наистина подредбата на партиите е различна, но за президентския вот кое не познаха? Освен това е нелепо да се атакува методологията на изследванията, защото тя не е остаряла. Имайте предвид, че социологията е много точна наука, а тези коментари по адрес на колегите ми се дължат на дълбокото взаимното недоверие, което е обзело обществото ни. Иначе самите данни се разминават по няколко основни причини.
Първо, от голямо значение е това как се възприема цялостното политическо пространство – ако вземете резултата на ИТН, ПП, ДБ и ИБГНИ ще видите, че техните гласове не са повече или по-малко, а просто са се преразпределили. Обществото отдавна е разделено на два полюса – про-ГЕРБ и анти-ГЕРБ. Това, че има вътрешни движения в полюса анти-ГЕРБ, по-скоро бих го нарекла полюса анти-Гешев, е част от естествените флуктуации на вота. Това значи, че изходната предпоставка е неточна – ако погледнете обществото по този начин, то социологията дава много точен анализ. В този смисъл социологията няма абсолютно никаква грешка! Защитавам колегите си, защото не е адекватен публичния подход към тях, не е честно да бъдат атакувани. Финалните разлики са в рамките на 2-3% - това са приемливи отклонения.
Второ, направи ми впечатление, че в тази кампания имаше доста малко проучвания, а това е предпоставка да има промени, които да се отразят на финалните резултати. Но пак ще повторя - социолозите са кристално чисти сълзици, на фона на това, което ни залива – политическата грубост, политическата немощ, политическата манипулация.
Трето, относно активността – да, имаше изненада. Всички очаквания бяха за по-висока активност, предвид съчетанието на два вота. Има един безспорен за мен извод от тази активност и тя е, че на практика протестните партии вече също си имат твърди ядра.
Можем ли да търсим връзка между цялостното недоверие и скептицизъм на народа по отношение власт, институции, ваксини със недоверието към социолозите?
Разбира се, но това недоверие го произвеждат политиците, а не социолозите. Как да имаш доверие към институциите, когато експерти се замерват с аргументи и то понякога противоречиви? Това е свързан процес – равнището на здравна и социална некомпетентност върви ръка за ръка с образователната ни неграмотност и немощта на политическата ни класа.
Каква е оценката ви за поведението на политическите лидери, които поеха отговорност за провала на партиите и коалициите си?
Подаването на оставките е правилно, защото кампаниите на тези политически сили бяха неадекватни. „Продължаваме промяната“ направиха един нов, по-американски тип кампания, докато „Демократична България“ какво направиха – нито промениха стратегията си, нито успяха да обяснят защо се провалиха два поредни парламента. Така вече става ясно на какво се дължат тези вътрешни размествания –хората се надяваха да намерят субекта, който да поеме тази основна роля и отговорност за излъчване на правителство с анти-ГЕРБ насоченост. За мен това са един и същи тип избиратели, които намериха ново, по-адекватно представителство. Колкото до лошия резултат на БСП – той се дължи на факта, че на тези избори машинното гласуване като че ли отново затрудни по-възрастното поколение.
Немощта на политическата ни класа е в основата на общественото недоверие, подчетра Мира Радева
Какво очаквате от преговорите между четирите партии, които неформално вече започнаха?
Искрено им пожелавам успех, защото България има нужда някой да поеме отговорността, която се търкаля по улицата вече месеци наред. Съвкупността от кризи плаши, но ако Радев и неговите хора успеят да сформират кабинет, то вече отговорността е изцяло тяхна. Тогава няма да има място за оправдания, защото за всички ни ще е ясно, че цялата власт ще е в едни и същи ръце. Очаквам и се надявам да се справят, въпреки че виждам много сериозни проблеми, с които не е ясно дали ще се справят. Служебният кабинет не успя да свърши нищо по отношение цените на стоки, горива, електроенергия, чака ни тежка зима. Само редовен кабинет може да се справи с всичко това.
Ще има ли изненади на предстоящия балотаж?
Принципно не би трябвало да има изненади. Очаквам обаче сериозен проблем с избирателната активност - на втори тур тя винаги е по-ниска, а и сега за много хора изборите вече приключиха. Голямата въпросителна остава и позицията на ДПС – нека не забравяме, че тя е най-силно мобилизиращата се партия. Остава неясно и каква ще е вътрешната мобилизация на различните електорални групи – за почти всички избиратели на Радев битката е предрешена и приключила, докато за тези на Герджиков ще настъпи силна мобилизация и мотивация. Все пак съм на мнение, че активността неминуемо ще е по-ниска.
Социологията се развива след възникването на индустриалната революция в Европа. Още от тогава започва дебат за това дали като наука, която изучава обществото, тя успява да го изследва адекватно. Имате ли подобни съмнения, особено след последните неточности при прогнозите на българските избори?
Социолозите единствено отразяват нагласите, настроенията в обществото. Ние не произвеждаме политически или социален ефект. Да го кажа така - социологът е като лекарят – ако имаш 37 градуса температура, той просто констатира това.
Интервю на Ивайло Илиев.