Медийният закон на Пеевски не е достатъчен да се знае кой е действителен собственик на която и да медия у нас

Декларират ли медиите в България истинския си физически собственик? Официален отговор на министъра на културата Боил Банов, чието министерство отговаря за изпълнението на т.нар. Медиен закон за Делян Пеевски, подказва, че отговорът е хем да, хем не.

Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!

Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента

Банов отговаря на въпрос, зададен от депутатите от ДПС Йордан Цонев, Велислава Кръстева и Хамид Хамид. Цонев беше двигателят на медийния закон на Пеевски, а Кръстева стана известна в политическия ни живот, след като се превърна в личен пиар на Ахмед Доган. Като причина за въпроса тримата народни представители посочват мониторинговия доклад на ЕК, в който се констатират сериозни проблеми с медийната среда в България и по-точно липсата на яснота кои са реалните собственици на редици медии – ПРИПОМНЕТЕ СИ ТУК!

Отговорът на въпроса дали е достоверен съответният публичен регистър за медиите в България, който се поддържа от Министерството на културата, е много интересен. Според написаното, регистър има – може да бъде намерен ТУК, а подаването на данни става изцяло по електронен път. Само че се оказва, че заради становище на Комисията за защита на личните данни относно законодателството ни, не може да се публикуват ЕГН, постоянен адрес, местораждане и документ за самоличност на физическо лице. С други думи, ключови подробности за идентификацията на крайния собственик на съответната медия. И Банов уточнява, че МВР търси нарушители, които не са подали или са подали неверни данни за собствеността на медия – за да им бъдат връчени съответните глоби.

Съгласно закона, който е задължен да подаде изискваните данни за медията, а не го стори, се глобява с между 300 и 3000 лева. Между 1000 до 1500 лева е глобата, ако не се подадат данни за медията като седалище, адрес и наименование на издателя, къде се издава изданието, наименованието и адреса на производителя. Повторно нарушение на тези разпоредби води до глоба от 3000 до 5000 лева. А от 10 000 до 15 000 лева е глобата, ако не подадеш данни за договорите си като медиен собственик за съответната година, дали заемаш публична длъжност.

Още: Георги Лозанов: Въпросът за спозарумението с Украйна беше поставен, за да затрудни преговорите за правителство

Още: "Опит за подмяна на базисните ценности на ДПС": Хората на Ахмед Доган ще обжалват решенията от конференцията на Пеевски (ВИДЕО)

Още: "БНТ и БНР - все по-обществени или все по-държавни?"