Изключване на потребителски спорове от обхвата на арбитражните съдилища, въвеждане на регламент за действието им, изготвяне на правила и публичен регистър за тяхното създаване, както и въвеждане на изисквания към арбитрите и контрол върху работата им.
Това са промените в законодателството, които омбудсманът Мая Манолова внесе днес в Народното събрание и Министерския съвет.
„Предложенията засягат три закона – Граждански процесуален кодекс, Закона за защита на потребителите и Закона за международния търговски арбитраж“, обясни общественият защитник пред журналисти в институцията.
Омбудсманът обяви мотивите за иницииране на законодателни промени в присъствието на потърпевши от действията на арбитражните съдилища и колекторски фирми. В пресконференцията участваха и адвокати, защитаващи граждани срещу произвола на арбитражите, както и кметове на малки населени места, принудени да разнасят и връчват съобщения, призовки и книжа от тяхно име, предаде БГНЕС.
„От началото на моя мандат като омбудсман съм засипана от жалби на граждани, в които се оплакват, че са осъдени от арбитражни съдилища, без да са разбрали изобщо за производството, за несъществуващи дългове, за малки дългове, които отдавна са погасени по давност и без изобщо да са сключвали арбитражни клаузи. Гражданите се оплакват, че сумите по арбитражните решения се събират мутренски, със заплахи и с рекет, като събирачите се позовават на осъдителни арбитражни решения или на производства, започнати пред арбитражни съдилища“, изложи проблемът омбудсманът.
Манолова информира още, че след сигнали в институцията е направила множество проверки, при които е установила съществуването на редица схеми, работещи на ръба на закона.
„Най-често към арбитражно производство пристъпват колекторски фирми, които са изкупили от дадено монополно дружество малки, стари, отдавна погасени по давност дългове, при това на безценица, буквално за жълти стотинки. От арбитраж се възползват и самите монополни дружества, фирми за бързи кредити, агенции за недвижими имоти и др. Самата процедура, която се развива пред арбитража, не защитава по никакъв начин правата на гражданите, които се оказват клиенти на тези съдилища“, категорична бе тя.
По думите на Манолова, никой не държи сметка за липсата на арбитражно споразумение. Приема се, че гражданинът е уведомен за арбитражното производство, без надлежните доказателства, включително се въвежда и презумпцията, че след като потърпевшият не се явява на арбитражното дело и не възразява, то значи е съгласен с компетентността на арбитражния съд, даже и със самото задължение и самата претенция.
„Често самите решения се постановяват от позиция на силата като се опират само на изходящи доказателства от монополното дружество, понякога и без доказателства, само върху голи твърдения“, подчерта омбудсманът.
„През последните месеци бизнесът на арбитражните съдилища процъфтява, защото много монополни дружества, разбирайки предимствата, които им дава арбитражното производство, започват да включват в свои общи условия, в типови договори, включително в двустранни протоколи, арбитражни клаузи. Гражданинът няма как да се отклони от подписването на подобни документи, защото обикновено услугата се предоставя в условията на монопол“, посочи още Мая Манолова.
Тя обяви, че от близо 2 години у нас работят повече от 45 арбитражни съдилища, като само един от тях – в столицата, през 2015 г. е образувал 102 000 дела.
„Решенията, които постановяват арбитражите не подлежат на обжалване, а същевременно имат силата на решения на граждански съд. Това е узаконен рекет, който силните на деня – монополни дружества, колекторски фирми, а напоследък и фирми за бързи кредити, чрез арбитражни съдилища упражняват върху българските граждани. И това явление придобива характер на пандемия. Затова смятам, че има спешна нужда от законодателни промени, които внесох в Народното събрание и Министерски съвет. Ще настоявам по съответния ред те да бъдат разгледани, обсъдени и приети от парламента“, категорична бе Мая Манолова.
