"СДС преди да добие идеологическа физиономия, изначално е била символ на съпротивата срещу тоталитарния режим, съставен от организации, включително, които са част от т.нар българско дисидентство", сподели Любен Дилов - син за Actulano.com по повод 32 години от създаването на партията.
Любен Дилов като част от формацията “Гергьовден” от самото начало е по-яростен опонент на СДС на Иван Костов и от БСП. Неслучайно са толкова преследвани - и Любен Дилов - син, Слави Трифинов и “Хъшовете”. “Гергьовден” са много важен партньор в тежките политически времена на 40-тото Народно събрание, където заради “Гергьовден” и БЗНС, СДС са част в парламента.
Според Любен Дилов СДС са изпуснали историческата възможност да направят истинска революция в България. Най-простият пример, който дава, са “общите приказки”, свързани с декомунизацията и липсващите им действия.
“Можеха да отворят досиетата докрай - не само на агентите и вербуваните, но и вербовчиците.”
СДС като партия много бързо е успяла да изчерпа антикомунизма като идеологическа основа и това е една от най-големите им грешки, допълва още той.
“Разпадът, който е в момента, щеше да се случи още тогава.”
С превръщането на Желю Желев като президент и част от статуквото в новата държава, това слага край на дисидентския път на СДС. А краят на първото СДС идва, когато Иван Костов създава единна партия и командния му модел, с хоризонтална структура, е изхвърлила всички, които са осъзнали, че няма място за тях в коалицията. До тогава е била пъстра и шарена коалиция - “мини парламент, без лявото и ДПС.” След това се е превърнала в това, което е днес - “партия, която, за жалост, не е успяла да стане народна.”
За Дилов е голяма загуба превръщането на СДС в единна монолитна партия. В следствие от това, реториката е станала твърде сложна да обясни собствените си идеи на гласоподавателите.
“Може много да се подиграваме на Борисов за образованието, маниерите му на говорене, но той, всъщност, направи това, което трябваше СДС да направи - единна народна партия. Дясна, облегната на дребния и среден бизнес, както и на християнските ценности.”
Дилов - син не знае дали ще успеят СДС в коалицията си с ГЕРБ да се възстановят, както и да се рекрутират. 47-мото Народно събрание им дава историческия шанс да бъдат ясна опозиция на тези, които “отидоха да управляват с неясно опълчение.”
СДС могат отново да си върнат изгубената територия на градската десница, която към момента заемат “Да, България” и ДСБ, “въпреки слабото им представяне на последните избори.” Ако това стане, отново биха могли да се явят самостоятелно на избори.
За политолога Александър Драганов при основаването си СДС е носител на вятъра на промяната. Надежда, че властта на една клика, дошла с ботушите на чужда армия и наложила се с терор, ще бъде съкрушена.
“Разбира се, това е било само за една част от населението. За друга СДС е било непознатото, страшното, скокът в неизвестното. Затова, а не само заради предполагаемите фалшификации, на първите избори у нас БСП постига много висок резултат.”
След краха на Виденовото правителство става ясно, че старото положение не може да бъде удържано и хората са гласували висок кредит на доверие на СДС.
“Последвалите четири години управление на Иван Костов са горчиво сладки за превърналото се в партия движение - СДС стабилизира страната и я насочи необратимо към членство в евроатлантическите структури, но не съумя да отговори на обществените очаквания за повече справедливост, а това, съчетано с подозренията в корупция, доведе до изборната загуба от 2001-ва година, от която тази политическа сила никога не се възстанови.
Допълнителен удар е отцепването на ДСБ, което изправя доскорошни съмишленици едни срещу други.
За Александър Драганов ГЕРБ е иззела ролята на СДС като водеща дясна партия, членуваща в ЕНП, а онези, които не бяха съгласни с това, се насочиха към ДСБ. За да оцелеят избират сътрудничеството с ГЕРБ, като срещу шанса от участие във властта успяват да изтъргуват етикета СДС, с което да легитимират ГЕРБ като десница. Но и със СДС хората, които не приемат партията на Бойко Борисов като такава не са променили мнението си.
Според експертът в момента има зараждане на лявото, тъй като “Продължаваме промяната” е по-скоро центристки проект, а за 30 години БСП не положила никакви усилия да стане част от съвременната социалдемокрация, “като разчиташе основно на носталгия по годините на късния Живков”, за което свидетелстват и залитанията й към национализма през последните години.
“Една държава обаче не може да съществува без лява партия, тъй като има много наболели проблеми, на които такава сила следва да обърне внимание.”
Социалното изключване поради бедност на голяма част от населението, тежките условия на труд за работещите хора като например ненормирано работно време и “фокуси” в ущърб на заплащането им, недостатъчната защита за човешките права на уязвими групи.
Мнението на Драганов е, че ако БСП не успее да обърне внимание на посочените от него проблеми, съдбата на левицата, няма да е по-различна от тази на СДС.
