Парламентът ще разгледа днес окончателно промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които предвиждат създаването на нова правна фигура - прокурор, който да разследва главния или негов заместник.
„Когато не искат или не могат да решат даден проблем, особено когато това касае съдебната власт, това правителство доказа следната тактика – първо го отлагат във времето (в случая в с разследването на главния прокурор става дума за повече от 11 години), след което предлага абсурдно решение, с което си измива ръцете, казвайки – направихме каквото можахме. И конституцията (проектът на ГЕРБ за нова конституция - бел. ред.), и тази измишльотина с разследващия главния прокурор, се вписват в тази стратегия.“ Този коментар направи пред БНР Крум Зарков от БСП, член на Правната комисия в Народното събрание
Няма нужда от специална фигура – нито в прокуратурата, нито където и да било. Има нужда да може това разследване да бъде извадено от самата прокуратура по познат за всички правни системи начин, подчерта Зарков, припомняйки позицията на БСП. „Няма необходимост според нас от такива екзотични идеи.“
Целият дебат създава впечатление в обществото, че най-големият проблем около фигурата на главния прокурор и около действията и работата на прокуратурата, е това, че той не може да бъде разследван, посочи Крум Зарков.
„Проблемът не идва от онези, които са стигнали до съд. Проблемът идва при онези, които никога не стигат до там. Това е първият голям проблем. Вторият голям проблем е фактът, че прокуратурата в България, стъпвайки на недостатъчно добре разписани закони, упражнява контрол практически над всички държавни органи, тълкувайки т.нар. надзор за законност по начин, който й позволява да се произнася по цената на водата, необходимостта от извънредното положение, работата на чиновници в министерства…“
Според Крум Зарков определени текстове в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс трябва да бъдат много по-прецизно разписани.
