Много често определени дългове не се събират, защото държавните такси на съдебни изпълнители са много по-високи, отколкото на частните съдебни изпълнители. А частните изпълнители събират за бюджета около 200 млн. лева и възстановяват между 1,2-1,4 млрд. лева, посочи доцент Красен Станчев, автор на анализа на Закона за частните съдебни изпълнители. По смисъла на тези процедури и НАП събира толкова, добави той.
Красен Станчев се съгласи, че малките дългове ще станат несъбираеми, ако законовите промени на Мая Манолова минат. С такива законови промени през съдебните изпълнители се поставя под риск и банковата система – да събират вземания. С тези промени ще се защитават длъжници. Когато законодателството създава стимули за взелите кредити да не си плащат, ще има обръщане на тенденцията, посочи Станчев пред Нова телевизия. И определи за много лоши идеите да се промени чл. 417 на ГПК. Ако тези идеи минат, казусът „КТБ” ще стане всеобщ, сигурен е доцентът.
По въпроса със защитата на длъжниците Станчев посочи друга част от ГПК – член 444. Там е посочено какво не може да бъде взето от длъжник с изпълнителен лист, издаден без решение на съда, каза доцентът.
Станчев отрече, че за 1000 лева събиране на дълг НАП харчи 1000 лева. В някои случаи може да става въпрос и за по-голяма сума, каза той.
Според експерта решението с малките дългове е много просто. Първо, трябва да има използване на електронно изпълнение на събиране на дълг. Тогава цената би била около 18 лева, а сега тя е 500 лева за среден дълг, колкото трябва да се възстановява – защото има куп такси, участие на изпълнители, на адвокати, обясни той. Таксите на частните съдебни изпълнители са най-малки, а от 2006 година те не са увеличавани, даже миналата и по-миналата година бяха намалени, каза Станчев. И уточни, че е предлагал таксата да се изчислява на база процент.