Избирателната активност в рисковите секции продължава да намалява и на парламентарните избори през ноември 2021 г. Това е силен индикатор за спад на контролирания и купен вот, показва анализът на резултатите на вота за Народно събрание, които Антикорупционният фонд (АКФ) представи днес.
Още: Георги Георгиев vs имотната мафия: Не е по-силна от държавата
Още: Нинова представи партията си и обяви мощен план
Анализът дава отговор на въпроса какво се е случило на последните парламентарни избори в рисковите секции, които експертите на АКФ идентифицираха - става дума за общо 1738 изборни секции в страната, в които е имало висок риск от купен и контролиран вот в поне два парламентарни избора за периода 2013 – 2021 г.
Колко хора гласуваха в рисковите секции през ноември 2021?
Още: Христо Иванов към "Да, България": Промяната става през властта, не само с протест
Още: Малко са разхлабени болтовете на коалицията: Говори Атанас Атанасов
Установеният от експертите на АКФ през юли висок спад на активността в рисковите секции продължава и през ноември. През ноември избирателната активност в рисковите секции е спаднала с още 10%, а подадените гласове са с 22 000 по-малко, отколкото през юли 2021.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
На места тенденцията към по-ниска избирателна активност в рисковите секции е по-осезаема.
В Община Бургас например активността в рисковите секции през ноември спада с цели 16,3%. Едно от възможните обяснения са засиленитe акции на МВР срещу купения вот в общината, както и широкото им медийно отразяване. Друга възможна причина е намаленият стимул на политическите актьори да прибягват до този механизъм за осигуряване на гласове.
Процентът на общините, в които делът на потенциално купения или контролиран вот от общия вот в общината е под 1%, се е увеличил значително.
Още: "Гангстери превзеха "Метрополитен": Борис Бонев обяви кой отстрани инж. Стоян Братоев
Още: Росен Желязков: В сърцата и в умовете на хората папа Франциск ще остане с благия си нрав
За кого гласуваха рисковите секции през ноември 2021?
Движението за права и свободи запазва лидерското място по дял на гласове, получени в рискови секции, със загуба от едва 2,2 % спрямо резултатите си от юли. Поради това и делът на ДПС от общия рисков вот в страната се увеличава от 34,4% през юли на 37,7% през ноември 2021.
На второ място по дял гласове, получени в рискови секции, остава ПП ГЕРБ. На тези избори ГЕРБ отчита най-съществените загуби в рисковите секции: подкрепата за тях спада с 14,3% или с около 11 500 гласа. Така делът на ГЕРБ от всички гласове от рисковите секции в страната спада от 24% през юли на 21% през ноември 2021.
На трето място по показателя дял от вота в риск е БСП с 11% от рисковия вот.
Каква е тежестта на вота от рискови секции за всяка една партия?
Най-голяма тежест от рискови секции продължава да има вотът в резултатите на Движението за права и свободи - 29,1% от всички гласове за Движението идват от рискови секции.
На второ място са Републиканци за България, които се явиха на изборите в коалиция под името Национално обединение на десницата - 16,3% от вота им е подаден в рискови секции.
Следват ги БСП с 8,2% и ГЕРБ със 7,1%.
Автори на анализа са криминологът Мария Карайотова и политологът Марио Русинов от АКФ. Д-р Никола Тулечки от сдружение „Данни за добро“ разработи интерактивните карти, които представят анализираните резултати.
Анализът е създаден с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ по Програма „Върховенство на закона за Югоизточна Европа“.
Видео с представянето на резултатите на анализа тук.
Можете да прочетете целия анализ тук.
Интерактивна карта можете да видите тук.
