С 8:4 гласа Конституционният съд взе решение по въпроса с Истанбулската конвенция - документът противоречи на българската конституция.
Решението е очаквано, след като информация за него се появи още късно снощи, но сега е официално. Точно както писа в. "Сега", четирима от общо дванадесет съдии са били против конвенцията да бъде обявена за несъвместима с конституцията. Особените мнения са на съдиите Румен Ненков, Филип Димитров, Константин Пенчев и Георги Ангелов. Надделяло е обаче мнението, че документът е с неясен език, понятията "sex" и "gender" не са добре обяснени, а при евентуалната ѝ ратификация те биха надделели над тези в българското законодателство: "Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея". Това означавало нарушение на принципа на правовата държава.
Отделно съдът посочва, че конвенцията не дава определение за "идентичност, основана на пола" ("gender identity"/"l’identité de genre"). Според съда, в параграф 53 от обяснителния доклад на Истанбулската конвенция, "определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на "мъжете" или "жените". Затова и съдът разбира определението като защита на някои права на "трансджендър" лицата.
При обсъждането на делото, по което докладчик е някогашният депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов, са се изказали единствено съдиите, които подкрепят ратификацията на конвенцията, твърди още "Сега". Заседанието е продължило едва един час.
Всъщност становището на президента Румен Радев по делото е същото, каквото на мнозинството съдии. Според Радев "конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, което дава основание за различни и противоречиви тълкувания, създава предпоставки за натоварването на тези понятия и изрази с "допълнителни" значения отвъд познатото им и утвърдено съдържание, но преди всичко – отвъд ядрото от ценности на българската конституция". Президентът счита, че "натоварването на понятието "пол" със социалните характеристики, използвани в Конвенцията не е в съответствие с ясното разбиране, съдържащо се в Конституцията за равенството между мъжа и жената, за идентифициране на личността като мъж или жена (чл. 6, ал. 2 от Конституцията), за доброволния съюз (брак или не) между мъжа и жената, за семейството, на което е поверено отглеждането и възпитанието на децата, за особената закрила от държавата на жената майка (чл. 46 и 47, ал. 2 от Конституцията)".
Международният договор, приет в Истанбул на 11 май 2011 година, е подписан от страната ни през април 2016 година. В сила е дори в консервативни страни като Турция, Полша и Албания. Не са я ратифицирали все още Армения, Чехия, Унгария, Ирландия, Литва, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Молдова, Словакия, Украйна и Великобритания. Русия и Азербайджан изобщо не са подписали конвенцията.
Истанбулската конвенция създава цялостна правна рамка за защита на жените, момичетата и децата от всички форми на насилие, като дава и насоки проблематиката на половото равенство да се изучава в училище. В България обаче се появи силно обществено мнение против заради термина "джендър", който беше преведен като социален пол. Мнозина разбраха това като опит от ранна детска възраст децата да си избират пол, макар че обяснението на термина е друго - той отразява социалните роли на мъжете и жените в обществото, а смисълът е да паднат бариерите пред това какво могат да правят жените и мъжете и какво не е възприето да правят, само защото биологичният им пол е обвързан с предразсъдъци - например, че жена не може или е по-трудно да стане пилот, а мъж - медицинска сестра.
Една от най-сериозно дискутираните теми в социалните мрежи беше и ролята на GREVIO - мониторинговата комисия, която се създава съгласно конвенцията и оценява прилагането на принципите ѝ. Основният аргумент е, че тази комисия ще следи за налагането на "идеологията" на "трансджендър организациите". Съгласно член 68, точка 10 от Истанбулската конвенция: "GREVIO изготвя проектодоклад, съдържащ нейните анализи във връзка с изпълнението на разпоредбите, на които е основано оценяването, както и препоръки и предложения (бел. ред. - т.е. незадължителни за изпълнение) във връзка с начина, по който съответната страна би могла да третира откритите проблеми".
