Работим по различни варианти след решението на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между НЕК и „Атомстройекспорт” във връзка с проекта за АЕЦ ”Белене”. От страна на правителството е налице ясна воля въпросът да се разреши максимално бързо и в интерес на българското общество. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на специален брифинг. Тя призова всички политически партии да обединят своите усилия за намирането на прагматично решение.
„Националната електрическа компания е била защитена адекватно от правна гледна точка. Арбитражният съд в Женева призна иска на руската компания "Атомстройекспорт", свързан със заплащането на реално произведеното оборудване, предназначено за изграждане на атомна централа "Белене", каза министър Петкова. По нейни думи арбитражният съд е решил НЕК ЕАД да плати 535 млн. евро от предявените седем иска от "Атомстройекспорт" на обща стойност от около 1,2 млрд. евро. „Исковете, които касаят претенции по отношение на ескалация на цената, претенции за неустойки и пропуснати ползи, за разходи, направени извън предмета договора и за разходи за демобилизация, са отхвърлени от арбитража", допълни енергийният министър.
По отношение на хонорарите на адвокатите по делото, Петкова обясни, че техният размер се пресмята на база на изработените часове, определени в рамковото споразумение между Министерството на финансите и правната кантора White and Case, определена за процесуален представител на страната ни при арбитражни дела. Министър Петкова подчерта още, че размерът на дължимите лихви по проекта АЕЦ „Белене“ е съгласно законоустановения лихвен процент у нас.
Енергийният министър бе категорична, че не са били подписвани никакви договори в рамките на посещението на българска делегация в Япония. Визитата е била по покана на компанията Toshiba и на базата на сключен Меморандум между Българския енергиен холдинг и компанията японската корпорация. По повод заведените от EVN и „Енерго-ПРО“ арбитражни дела срещу страната енергийният министър обясни, че делата са заведени през лятото на 2013 г. и те са свързани с ценови решения на бившата Държавна комисия по енергийното и водно регулиране (ДКЕВР).
„През месец юни бяха депозирани четири заявления по реда на Закона за достъп до обществена информация от г-н Румен Петков и г-н Драгомир Стефанов. На всички тях Министерството на енергетиката е предоставило исканата информация“, каза министър Петкова. Тя уточни, че МЕ е поискало информация по законоустановения ред от трети лица, заради което е бил удължен срокът за отговор. По думите на Петкова след като бъдат платени таксите, регламентирани в ЗДОИ, информацията може да бъде получена на хартиен носител в енергийното ведомство.
Предистория
На брифинг преди този на Петкова, зам.-председателят на АБВ Румен Петков заяви, че серия от въпроси, които са свързани с протоколи, състав на делегация, водени преговори, има ли започнати процедури по пряко договаряне или организиране и провеждане на обществена поръчка, по смисъла на закона, във връзка с рехабилитацията на турбина - 2 в „Марица-Изток“, на работата в ПАВЕЦ „Чаира“, както и сключено ли е споразумение под каквато и да е форма между „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и Westinghouse остават без отговор от страна на МЕ.
Във връзка с проекта „Южен поток“ и с твърденията на АБВ, че през последните 6 месеца българското правителство не е направило нищо, министър Петкова припомни кога, как и защо е спрян проектът „Южен поток“. По думите й проектът е спряно на 3 юни 2014 г. по решение на ЕК със стартирала наказателна процедура за груби нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки. Не правителството на ГЕРБ не е спазило законовите процедури и отбеляза, че правителството не е престанало да работи за диверсификация на източниците на природен газ като подчерта, че концепцията за изграждане на газоразпределителен център в България е бил на настоящия кабинет, подчерта министърът.
"Това ни кара да считаме, че там има два фактора, които трябва да бъдат отчетени от премиера и да се направят промени. Първият е свързан с политическо нежелание или с управленска немощ, а вторият - с липсата на административен потенциал. Ако премиерът толерира нарушаването на достъпа до обществена информация, това не е добре", каза Петков.
Не става дума за 550 млн. евро по делото с АЕЦ ”Белене”, а за към 800 млн. евро, които трябва да платим по иска. 167 хил. евро на ден ще трябва да заплащаме след като ни е връчена присъдата, т.е. от средата на този месец тръгва тази сметка, припомни той. Тук е въпрос на национален интерес СГС да приключи процедурата, за да се тръгне към ефективно за държавата решение, подчерта Петков. Това ще покаже дали правителството може да взема адекватни решения в национален интерес, на фона на последните разкрития на Wikileaks по темата. Трябва да има публична процедура по проблема, пред очите на всички, с кураж да задържим позициите си на ядрена сила, смята Петков. А прокуратурата да види кой какви вини има при строителството и при спирането на проекта, добави той.
