Четвъртият служебен кабинет на България от 1990 година насам и втори в рамките на две години вече е факт. В него има както добре познати имена, така и такива, които не говорят много на широката общественост. Кои обаче са новите министри на България?
Премиер – проф. Георги Близнашки
За проф. Близнашки вече е изписано много, а самият той е добре известна обществена фигура. През първата половина на 90-те години Георги Близнашки е бил експерт към Националната кръгла маса, експерт към Конституционната комисия на Великото народно събрание и народен представител в 36-то Народно събрание. През 2004-2005 г. е експерт към Комисията за изменения и допълнения в Конституцията на Република България, образувана от 39-то Народно събрание.
В началото на тази година, на заседание на Изпълнителното бюро на БСП Близнашки беше изключен от социалистическата партия. Това беше кулминацията на бурна есен в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, през която професорът открито подкрепи студентската окупация. След изключването си от БСП Близнашки застана начело на инициативния комитет за провеждане на референдум за изборна реформа. Инициативният комитет се опря на следните три въпроса, поставени от президента Росен Плевнелиев:
1. Въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
В крайна сметка инициативата беше блокирана в 42-рото Народно събрание, след като председателят му Михаил Миков направи противоречиво тълкуване на Закона за прякото участие на гражданите в управлението (ЗПУГР). Самият Близнашки тогава определи тълкуването като правен абсурд.
Запомнящите се фигури
Безспорно две са имената, които се набиват веднага в очите. Това са бившият син депутат Йордан Бакалов, който поема ресор „Вътрешни работи” и бившият шеф на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов, който става финансов министър.
Порожанов водеше една от най-компроментираните структури в България – ДФЗ, по време на управлението на ГЕРБ. Нещо повече – Порожанов беше жестоко пребит точно на прага на 2012 година. Тогавашният премиер Бойко Борисов заяви след случая, че Порожанов е пребит заради спирането на далаверите в ДФЗ и призова МВР да си свърши работата. До този момент осъдени за случая няма. Самият Порожанов дойде в ДФЗ няколко дни преди в медиите да изтече кореспонденцията между бившия шеф на Фонда Калина Илиева, чието име въведе термина „калинка” и заместника ѝ Светослав Симеонов. В писмото до Илива Симеонов се оплаква от натиск от тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов. Публична тайна беше, че Порожанов е бил фаворит на Симеон Дянков за мястото на Мирослав Найденов.
Йордан Бакалов е депутат в в 38-то, 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание. Председател е на Комисията по национална сигурност, като замества там Христо Бисеров и член на Комисията по бюджета и финансите в 38-то НС. В 39-то Народно събрание е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В 40-то Народно събрание е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на парламентарната група ОДС.
Бакалов е един от хората, работили по Закона за досиетата.
Експертите с политическа закваска
Прави впечатление кой застава начело на образованието – това е доцент Румяна Коларова, която е доцент по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедра „Политология”, директор на магистърска програма „Европейска интеграция”. Коларова беше секретар по връзки с гражданското общество в президентството.
Начело на здравеопазването застава Мирослав Ненков, заместник-министър на здравеопазването в кабинета на Марин Райков. Само преди няколко дни Ненков каза, че не знае на кого да вярва по отношение на НЗОК.
Познато лице е и икономическият вицепремиер Екатерина Захариева, която беше министър на регионалното развитие в кабинета на Марин Райков. Тя е главен секретар на президента, а самият Плевнелиев, преди да стане държавен глава, беше министър на регионалното развитие. И сега Захариева, в новия служебен кабинет, пак ще отговаря и за това портфолио.
Още един от вицепремиерите е с опит в служебно правителство – проф. Йордан Христосков. Той е зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1994 г.), министър в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на Президента на Републиката по социалните въпроси (1995-1997 г.) и като Управител на Националния осигурителен институт (2000-2009 г.).
Директно свързан с президента е и новият културен министър Мартин Иванов. Той е секретар на президента по култура, образование и национална идентичност от 15 октомври, 2013 година досега.
Интересна е и професионалната биография на министъра на околната среда и водите. Светлана Жекова започва професионалната си кариера в държавната администрация през 1999 година в отдел „Европейска интеграция“ на Министерството на околната среда и водите. От май 2004 г. досега заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС (до 1 януари 2007 г. - Мисия на България към Европейските общности) в Брюксел. До 2008 година е Първи секретар, представител на МОСВ в Мисията на България към ЕО. През 2008 г. е предсрочно повишена в дипломатически ранг „съветник“ за експертния си принос при защитата на националния интерес в рамките на многостранните преговори по Законодателния пакет „Климат-енергетика”, както и в двустранен формат с Председателството на ЕС и ЕК. От 2008 г. досега е ръководител на сектор „Околна среда” в Представителството.
Подобна е и биографията на земеделския министър Васил Грудев. От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ.
Външният министър Даниел Митов пък участва в политическа партия „България на гражданите”. Само преди няколко дни лидерът ѝ Меглена Кунева посочи, че никой от Реформаторския блок не е говорил с Росен Плевнелиев за кандидати, приближени до десницата.
Неполитизираните
На първо място е вицепремиерът по правосъдие Христо Иванов. Той е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ. От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.
Подобна е биографията и на последния вицепремиер – Илияна Цанова, която ще се занимава с евросредствата. Тя е магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство със сертификат за следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от Университет “Джордж Вашингтон” САЩ, като стипендиант на USAID и Университета Джорджтоун.
От 2001 г. до 2003 г. Илияна Цанова работи в одиторския отдел на „Делойт-България”, като първоначално започва като стажант в отдел анализ на финансови злоупотреби и съдебни експертизи в Делойт-Вашингтон. От 2003 г. до 2014 г. работи за Европейската банка за възстановяване и развитие.
Новият министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов също няма досег с политиката в България – както и предшественика си в правителството на Марин Райков Асен Василев. Показателно е обаче, че от 2010 г. до 4 август 2014 г. заема поста Директор "Маркетинг и стратегии" в кабелната компания "Близу". През 1995 г. Щонов завършва Университета на Пенсилвания в САЩ с дипломи бакалавър на науките по електронно инженерство и финанси, а от 1999 г. е магистър по бизнес администрация от Масачузетския Технологичен Институт (MIT). До 2004 г. работи в САЩ като инвестиционен банкер в областта на енергетиката и технологиите и като консултант по управленски въпроси. Управлява някои от най-големите сделки по сливане и придобивания, сред които обединението на "Бел Атлантик" и GTE. През 2004 г. основава офиса на международната консултантска фирма "МакКинзи" в София, където работи до 2009 г., главно в банковия сектор, енергетиката и телекомуникациите.
