България е изправена пред сериозната заплаха да остане още дълго без правителство и без работещ парламент, от който се очаква да приеме спешно важни закони - актуализацията на бюджета за 2014 г., одобрението на бюджета за следващата година, мерки за решаване на проблема с КТБ, както и да предотврати опасността от налагането на наказателни процедури от страна на Брюксел заради забавени закони.
Проектозаконът за държавния бюджет например трябва да бъде внесен за обсъждане до края на октомври. Други 11 спешни проекта са наследени от предишния парламент и отлагането им ще доведе до наказания от ЕК. Въпреки тези неотложни за държавата задачи най-оптимистичните прогнози сочат, че кабинет може да има най-рано в средата на ноември, пише "Сега".
За хаоса решаващ принос даде и президентът Росен Плевнелиев, който ще протака до последно старта на парламента - той свика първото му заседание за 27 октомври. Така 43-ят парламент ще оглави класацията на най-късно свиканото Народно събрание за последните 5 мандата - той ще заработи 22 дни след изборите.
След среща с парламентарно представените партии и коалиции Плевнелиев обяви, че късното свикване на парламента е заради необходимостта "да се гарантира плавен преход и стиковка". Според него времето е необходимо, за да се разберат партиите за ръководството на парламента и комисиите, за правилника на Народното събрание, както и да се структурират парламентарните групи и всичко да стане с консенсус, а не веднага след учредяването си 43-тото НС да тръгне с неразбирателство. "Най-важната задача е НС да тръгне с летящ старт, с добре подготвени решения", убеден е Плевнелиев. Определянето на комисии, както и правилникът на парламента обаче не са обвързани със старта на НС. Няма и никакви гаранции, че партиите ще се разберат по тези въпроси до 27 октомври.
Президентът настоявал за датата 27 октомври и защото графикът му бил изключително натоварен. На предложението на ББЦ стартът на НС да е в периода 22-24 октомври той обяснил, че на 23 и 24 октомври ще участва в заседание на Европейския съвет. Не стана ясно защо не е приета датата, предложена от БСП, АБВ и Патриотичния фронт - 22-ри. Единствено представителите на ГЕРБ Цецка Цачева и Румяна Бъчварова заявили, че са съгласни на всяка дата, предложена от президента.
Опозицията веднага заподозря, че със забавянето си Плевнелиев цели да осигури повече време на ГЕРБ за преговорите за съставяне на кабинет. Лидерът на БСП Михаил Миков в прав текст обяви, че се водят други паралелни преговори в Банкя, където е домът на Бойко Борисов. "Има спешни неща, които трябва да се случат. Тези разговори, които продължават, трябва да приключат и да се върви към свикване на Народното събрание", призова Михаил Миков. "Очакванията на АБВ са за максимално бързо свикване на Народното събрание и ясната отговорност на ГЕРБ за формиране на мнозинство в качеството му на мандатоносител", пригласи и Румен Петков. "Трябва да започнем да се заемаме с нещата, които са належащи - актуализация на бюджета, решенията за КТБ, които не изискват правителство", добави Румен Йончев от ББЦ. "Ясна е конституцията, ясни са правомощията на президента, какво има да се договаря и консултира? Ние сме за бързо започване на парламента. Чувам слухове, че искат това да се поотложи, защото още не са се сговорили, не са разделили министерските кресла, не са разделили далаверата", каза Волен Сидеров, който излезе още в началото на срещата, защото не бе прието искането му консултациите да се излъчват директно по БНТ.
Опозицията подозира и че Плевнелиев се стреми да удължи живота на служебния кабинет, който да свърши "мръсната работа" с уволненията в администрацията и държавните фирми. Факт е, че изборът на толкова късна дата за начало на НС ще отложи и съставянето на правителство, тъй като президентът обяви, че след 27 октомври започва нов кръг от консултации с 8-те парламентарни сили поотделно. Чак след това ще връчи мандат на първата по големина - ГЕРБ. Формацията на Бойко Борисов има седем дни, за да направи кабинет или да върне мандата. В най-добрия случай - при успех, новото българско правителство ще е ясно на 12 ноември. При неуспех иде ред на втората по големина парламентарна група, а ако и тя върне мандата, държавният глава посочва по свой избор трета партия.
След два часа разговори президентът обобщи, че като първи спешни задачи на новото НС парламентарните сили очертали актуализацията на стария бюджет и приемането на новия, синхронизирането на директивата на ЕС с нашето законодателство, за да се изплатят депозитите в КТБ и да се предприемат мерки в енергетиката.
