Изборите приключиха и очертаха 48-ия парламент като силно раздробен, със сложни или дори невъзможни мнозинства. Политическата задача за съставяне на правителство може да се окаже неизпълнима, но времето, в което България най-сетне има действащо Народно събрание след двумесечната принудителна законодателна пауза, меко казано не е за изпускане, пише специализираното издание Lex.bg в свой материал.
Животът на всеки парламент започва с мъката със съставянето на комисиите. Текат безкрайни пазарлъци и докато стане време за разпускане на неспособното да „роди“ изпълнителна власт Народно събрание се сформират 2-3 комисии. Така временните парламенти приемат 1-2 промени в закони и ратифицират няколко международни договора. В настоящата ситуация, в която надали ни чака четиригодишен управленски мандат, дългото „драпане“ за комисии, което блокира сформирането им, няма да е просто проява на обичайното политическо противопоставяне и затова е важно всички избиратели да проследят поведението на партиите.
Конституцията дава възможност на президента да удължава на практика с колкото иска живота на един такъв временен парламент. Освен това не е работа да има избори посред януари. Може би комбинацията от служебно правителство и парламент при тези джавкащи се и разнородни партии, които като цяло са във властта с една единствена видима до този момент цел, не е твърде лош вариант? А в случая тази принципна слабост на Конституцията – да няма във всички случаи крайни срокове – е от полза, за да се приемат важни законопроекти.
Lex.bg изброява кои са тези ограничен брой най-спешни законопроекти.
Всички казват – Законът за бюджета. Че е важен, важен е. Че принципно трябва да се приеме с приоритет – така е. Но ако ще има избори, всяка партия ще иска да се надуват всякакви социални и други разходи, което може да създаде невъзможен за изпълнение бюджет. И без това лихвите по емитирането на дълг последните 3 месеца станаха невъзможно високи. Затова е по-добре в такъв парламент да не се приема бюджет. И без това бюджетът е раздут и е отчел частично инфлацията. Ще се прилага по 1/12 за всеки месец и това не е неприемливо лош вариант. Така се случи, че войната и скокът на електроенергията, ни превърнаха в най-големия износител на скъп ток на глава от населението в ЕС и в един от най-големите продавачи на оръжие за Украйна. България е на трето място в Европа по нетен износ на електроенергия в абсолютни стойности за първата половина на 2022 г.! На този фон и при относително малкият внос на газ, хората и фирмите няма да останат без подкрепа.
Много по-важно е да се приемат законопроектите, които ще бъдат внесени в новия парламент от служебното правителство и са условия за получаване на парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Предишният парламент допусна кардинална грешка като не прие пакета необходими законопроекти и тя трябва да бъде поправена. Поради това, че всеки на власт преправяше плана за възстановяване, той се забави неимоверно и инфлацията изяде 20% от него, което за най-слаборазвита държава в ЕС е не просто безотговорно, а е безумно!
На второ място – всички се радваме на свободата на движение като граждани на ЕС, като членството доведе до отпадане на визите за повечето държави по света. ЕС ни подкрепя и „натиска“ да имаме по-цивилизовано законодателство. Лихвите по кредитите спаднаха драстично, което е от изключително значение за икономиката. Сега за България е жизненоважно да влезе в еврозоната. Инвестициите в страната намаляват. Без инвестиции няма бърз икономически растеж. Влизането в еврозоната ще даде сигурност на инвеститорите и ще доведе до намаление на лихвите по кредитите. А в законопроектите, касаещи влизането в Еврозоната, повечето промени са технически като напр. замяна на „лев“ с „евро“. Те може бързо да бъдат приети, стига служебното правителство да ги внесе и депутатите да не се правят на интересни, като се правят на експерти – не са експерти – извън парламента има по-добри във всяка сфера. Времето е от значение – ако искаме да имаме шанс да влезем в Еврозоната през 2024 г., сега трябва да бъдат приети промени в законите, защото следващата година тези закони трябва да се прилагат. А не, както в големия брой случаи, да дишаме праха на държави като Хърватия.
По пътищата ни за 10 години са загинали към 9000 човека – колкото в една малка война. Една от основните причини е, че за нарушенията няма санкции, защото наказателните постановления просто не могат да бъдат връчени. Крайно време е да се разбере, че всеки шофьор е отговорен за живота на другите, това е лицензирана дейност и е необходима отговорност.
Поради това, с малки промени в Закона за движението по пътищата, всеки, който има книжка, трябва да даде имейл за получаване на съобщения. И като се изпрати съобщение на този мейл (а не като се получи, още по-малко – като се прочете), съобщението да се счита за получено (връчено). Ама бил си изключил имейла, ама нямал Интернет – щом е поел отговорността да стане шофьор, трябва да има имейл. МВР да се задължи да прави минимален брой проверки за дрога и алкохол месечно. И който не си направи тест с дрегер или откаже кръвен тест, да се счита, че има максималните дози алкохол и всички видове дрога в кръвта. Само ако има медицински причини да не се направи тест на кръвта – напр. при невъзможност за съсирване, тогава да има механизъм за зачитане на резултата от дрегера.
Глобите в сегашните им размери не се отразяват на притежателите на скъпи коли. Затова размерът на глобите трябва да се определя като е процент от застрахователната стойност на колата – примерно по електронния каталог „Шваке“, в който има данни за всеки модел по години. За да се осъществи това, трябва да се предвиди 9-месечен срок, за да се изгради информационна система и да се въведе автоматично изчисляване на глобите.
Дори и да бъде съставено правителство и да не ходим пак на избори, тези три групи промени трябва да имат приоритет и да са сред първите.
