Беше неочакван и за мен неприемлив, но за мен е по-важно как българските институции реагираха на случилото се. Не съм била вътре на срещата. За мен реакцията на президента беше приемлива, хладнокръвна, ясна и категорична и мисля, че това беше единствената институционална реакция. Така вицепрезидентът Илияна Йотова коментира поведението на руския патриарх Кирил по време на личната си среща с президента Румен Радев на 4 март и нравоучителната лекция на духовника на кого трябва да е благодарна България за освобождението си от турско робство.
Не смятам, че това е приемлив тон и мисля, че президентът отговори както трябва – категорично и ясно, без влизане в емоционални спирали. Смятам, че позицията на президента е доста по-твърда и по-национално отговорна от тази на Валери Симеонов, уточни Йотова пред Нова телевизия.
Ще избягам от отговора за нормалния начин, по който се приема един духовник, каза вицепрезидентът относно описаното от мнозина като "плонж" нейно поведение с коленичене и целуване на ръка на патриарх Кирил при посрещането му, уточнявайки, че има протокол какво да е държанието пред духовни лица. Поклонът пред руския патриарх е поклон пред Руската православна църква, обясни тя и заяви, че тази църква била в основата да я има Руско-турската освободителна война.
Йотова беше изрично питана и относно реакцията на Румен Радев по темата "Делян Пеевски" и дали тази тема се ползва само като "плашило". Нали не очаквате, че ще вляза в ролята на говорител на президента, отвърна тя.
Илияна Йотова коментира и снимката си с Десислава Радева с роклите за приема за 3 март, като каза само, че "поздравява г-жа Радева за добрия избор".
Европейският съюз
Аз имам своите критики към това, което представлява Европейският съюз днес, заяви вицепрезидентът, която ще изнесе лекция в института "Жан Моне" в Лозана. Ако нещо не се промени, не съм оптимист как ще изглежда ЕС, добави тя.
Йотова посочи начина, по който се вземат решения – бавно, тромаво, което води до сериозното покачване на влиянието на популизма, липсата на фокус върху многогодишната финансова рамка (2021 – 2027 година). Вицепрезидентът смята, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер не е предложил релевантен вариант за продължение на кохезионната политика, от която се хранят 80% от хората в Европа, макар Юнкер да предложи три варианта.
Има бюрократичен поглед върху тези проблеми, липсва ми българската позиция, която да бъде отстоявана в контекста на нашите интереси – и за бюджета, и за сигурността, и за бъдещето на ЕС. Не мисля, че "този комисар" (бел. ред. – Андрус Ансип, който е вицепредседател на ЕК и отговаря конкретно за цифровия единен пазар на Европа) е най-подходящият да говори по темата "Истанбулска конвенция", каза Йотова, която видя формализъм и разказа как била свидетел (бел. ред. – тя беше евродепутат) какви назначения се правят в европейските институции. Моментално обаче вицепрезидентът уточни, че не отрича ЕС и даде за пример Германия, която трудно направи ново правителство, но то е насочено с мисъл към развитие на ЕС като полезно за развитието на Германия.
