Докато България е разтърсвана от конфликта Делян Пеевски – Цветан Василев и всеки ден някой от лидерите на големите партии си променя мнението за това кога трябва да са предсрочните парламентарни избори, в деловодството на уж изчерпания парламент продължават да постъпват постъпват важни законопроекти.
Късно следобед вчера (24 юни) бяха внесени два такива – и двата под давлението на депутата от ДПС Йордан Цонев. Първият касае прословутия Закон за офшорките, който беше написан в съатворство от Цонев и Делян Пеевски, а вторият е относно фирмите за бързи кредити, като негови автори са Йордан Цонев и Румен Гечев.
По отношение на офшорките Цонев предлага да се намали обхвата на нормата. Сега депутатът от ДПС иска в наименованието думите „свързаните с тях лица” да се заменят с „контролираните от тях лица”. На практика така Цонев изключва от ударите на закона холдинги, в чиято структура има офшорки. Презумпцията е, че може офшорките да нямат никакво отношение към дейността на холдинга – например ако са вътре само с минимален дял. Затова Цонев предлага въвеждане на праг от 10% , който се счита за „дребно участие” на офшорка в дадено дружество. Ако офшорката има „дребно участие” в дадено дружество, то Законът за офшорките не важи за съответното дружество.
Друга важна промяна е забрана за офшорки да сключват договори с държавата, с общини, с дружества с 50 и над 50% държавно или общинско участие в капитала. Освен това офшорки не могат да придобиват сертификат за инвестиции от клас А, клас Б и клас В или определяне на приоритетен проект по Закона за насърчаване на инвестициите.
Промяната за договорите на офшорките касае скандалната в очите на много българи верига Lafka, чийто собственик беше „Табак Маркет” – дъщерна компания на „Булгартабак”. „Булгартабак” вече има нов собственик – Livero Establishment, която е под едноличния контрол на по-голямата TGI Middle East. Livero Establishment е регистрирана в Лихтенщайн – офшорна зона. Според Търговския регистър, срещу графата „едноличен собственик на капитала” на Lafka обаче вече стои надпис „заличено обстоятелство”.
Колкото до втората промяна, тя касае случаи като този в Карадере. За двете промени пръв заговори Георги Кадиев.
Закон за фирмите за бързите кредити
Вторият закон касае фирмите за бързите кредити. Според предложението на Цонев и Гечев вече Комисията за финансов надзор (КФН) ще издава лицензите на такива фирми. За да бъде създадена фирма за бързи кредити или на юридически език – небанкова финансова институция, акционерите трябва да имат капитал не по-малко от 1 млн. лева. Освен това фирмите за бързи кредити ще трябва да поддържат по всяко време на дейността си собствен капитал от поне 1 млн. лева. Работата без лиценз ще се наказва с глоба от 5 хил. до 20 хил. лева за физически лица и от 50 хил. до 100 хил. лева за юридически лица. При повторно нарушение глобите се удвояват.
Друга промяна гласи, че небанковите институции няма да могат да предлагат на своите клиенти да откриват влогове при тях, а само ще могат да предоставят кредити. Небанковите финансови институции ще могат да прехвърлят вземанията си, но само на банки или други небанкови институции, които са получили разрешение от КФН да извършват подобни дейности.
