Адвокатурата реши да се задейства и представи пред Конституционния съд (КС) мотиви за противоконституционност по текстове на два много важни закона - Закона за хазарта и този за банковата несъстоятелност.
По отношение на хазарта става въпрос за наложения монопол - адвокатурата е оспорила новите разпоредби, с които беше въведена забрана друг освен Българският спортен тотализатор да организира лотарийни игри, както и сроковете за изпълнение на промяната.
В искането си до КС Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излага серия от аргументи защо законовите текстове са противоконституционни. Той изтъква, че в Конституцията (чл. 18, ал. 4) е казано изрично и изчерпателно в кои сфери на обществените отношения може да бъде установен държавен монопол – железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. "Нито хазартната дейност, нито части от нея са посочени в конституционната разпоредба. … Член 18, ал. 4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително и законодателят няма правомощие да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретен изрично посочен правен субект, макар и след получаване на лиценз за такава дейност, извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези", казва адвокатурата.
Тя вижда противоречие на промените и с правото на свободна стопанска инициатива, посочва Lex.bg. И заявява: "Нещо повече, за да могат правните субекти да осъществяват своята стопанска дейност в свободни условия, те трябва да могат да действат в условия на правна сигурност, последователност, предвидимост и стабилност на законодателните решения, което е неразривна част от принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията".
В искането се сочи, че свободната стопанска дейност може да се ограничи само за да се защити друга конституционна ценност. В случая с лотариите като мотив се изтъква набирането на финансов ресурс за подпомагане на програми за спорта, което според ВАдС не може да бъде квалифицирано като самостоятелна конституционна ценност. Освен това трябва да се търси пропорционалност на мярката, изтъкват от съвета. По закон и частните, и държавните оператори правеха отчисления за спорта и според адвокатурата повече средства е можело да бъдат набрани, ако бъдат увеличени сумите, които дават частните лотарии.
Развива се и тезата, че е нарушен и чл. 19, ал. 2 от Конституцията, тъй като според адвокатурата промените в закона залагат "не просто неравни, а изрично ощетяващи условия спрямо дружествата, които разполагат с лиценз за организиране на хазартни игри и са собственост на частноправни субекти", като се визира неравнопоставеност с държавния спортен тотализатор.
ВАдС сочи още, че е погазено и правото на собственост, която се гарантира от Конституцията. В него се цитират мотивите към промените в закона, в които се заявява, че те няма да доведат до нарушаване на правата на спечелилите участници, чиито печалби не са изплатени до приемането му, а целят предвидимост и сигурност както за хазартните оператори, така и за спечелилите участници в игрите. "Подобно мотивиране на закона не съдържа аргументи по същество и не отговаря на действителното правно положение, тъй като изплащането на печалбите на участниците след влизане в сила на закона се извършва в контекста на правата и задълженията, заложени в съществуващия преди изменението лиценз на стопанските субекти", пише ВАдС, което според адвокатурата е "необосновано погазване на Конституцията, което ощетява не само юридическите, но и физическите лица, включително спечелилите от лотарийни игри, организирани до този момент".
Пълната жалба - с обжалваните текстове и мотивите, можете да видите ТУК!
Делото в КС е разпределено на Атанас Семов.
Банковата несъстоятелност
Другата жалба е за 9 разпоредби от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). За някои от тях самият закон директно казва, че се отнасят само за казуса с Корпоративна търговска банка (КТБ), други въвеждат общи правила.
ВАдС анализира всяка от тях самостоятелно и при някои намира не едно, а няколко нарушения на Конституцията - недопустимо обратно действие, противоречивост, неяснота, нарушение на принципа за равенство пред закона и други.
Един от атакуваните текстове е на §8 от преходните и заключителни разпоредби на ЗБН. С него се придаде обратно действие от 20 юни 2014 г. на преформулираните през 2018 г. основания (чл. 59 ЗБН) за относителна недействителност на извършени от кредитори на банката или от самата нея прихващания. Същевременно срокът за предявяването на исковете беше променен от 2 на 5 години.
Конкретно, на първо място е оспорен текст на параграф 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби. Според оспорения текст, не важат решенията на квесторите на КТБ и временните синдици на банката за заличаване на учредени от длъжници или от трети лица в полза на КТБ обезпечения. Този текст мина под силното влияние на ДПС и покрива подозрително случая "Дунарит". А мотивът на адвокатурата за обжалването му е, че е нарушен принципът за правна сигурност, гарантиран от правовата държава.
За докладчик по това дело в КС е определен Красимир Влахов.
Жалбата вижте ТУК!
