Въпреки обществените нагласи, че младите хора в България не се интересуват от политика и са неактивни по време на избори, ново проучване от изборите на 9 юни отчита увеличаване на избирателната активност за населението в демографската група от 18 до 29 години в сравнение със средната за страната.
Това гласят част от изводите в доклад на социологическата агенция "Галъп интернешънъл" и на Национален младежки форум (НМФ), който беше съставен и представен с подкрепата на Център за развитие на човешки ресурси.
Близо половината от българските младежи са оставили своя вот за национален парламент и 45% - за европейските избори, посочват авторите.
"Резултатите от изборите за Европейски парламент сочат възходяща подкрепа за политически партии с по-скоро десен и консервативен идеологически профил, но в голяма част, младежкия вот може да бъда определен като "наказателен" или "протестен", "търсещ политическа алтернатива". Това загатва утвърдилата се у нас традиция, че опцията "не подкрепям никого" в избирателните бюлетини има по-голям дял млади избиратели от всички политически партии", казват авторите на изследването - политологът Атанас Радев (НМФ) и социологът Яница Петкова ("Галъп").
ИТН - фаворит на младите
Най-много младежи от общия вот подкрепа, която е получила на изборите, събира ПП “Има такъв народ” - 23% от всички гласували за нея са на младежка възраст. На второ място в тази своеобразна класация е ДПС - 19% от всички гласували за партията са на младежка възраст. Следва коалицията ПП–ДБ (14% от всички гласували за формацията са младежи). Една десета от гласувалите за ГЕРБ са млади хора (18-30 г.). Най-малко младежи сред гласувалите за нея събира БСП - 6 на сто от всички подали гласа си за основната партия в лявото пространство в страната са млади хора.
Още: Нови избори - нови надежди за младите хора: Кога ще се обособи Министерство на младежта?
Младежката активност намалява, но се задържа над средната през последните 4 години, показват още данните. През април 2021 г., избирателната активност, сред групата на младежите на изборите за НС, достига до около 70 на сто от всички младежи, имащи право на глас. Тогава протестите и пандемичната обстановка оказват своето влияние в политическата ангажираност на младите.
Целият доклад е качен публично и разглежда в дълбочина младежкото участие на изборите не само през 2024 г., но и назад във времето - прочетете пълния анализ ТУК.
