И в кампанията за предсрочните парламентарни избори на 27 октомври ТВ "Евроком" е привлякла най-голямата част от средствата на партиите, отпуснати им от държавата под формата на медийни пакети. Над 50% от парите за реклама в телевизии са насочени към нея – 151 125 лв., показва анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС), който редовно проследява къде отива тази държавна помощ.
Българската национална телевизия (БНТ), която и в тази кампания стана платформа за десетки безплатни изяви, този път е на четвърта позиция с 51 000 лв.
Интересното е, че преди БНТ се нарежда „АСМАРА“ ЕООД - собственик на сайтовете crimes.bg, mreja.bg, които са част от портфолиото на новия издател на сайта ПИК Светослав Кантарджиев. През юли 2024 г. той споделя пред ПИК: "През годините разширихме портфолиото и тематиката. Роди се сайтът за криминални новини crimes.bg, чисто новинарският „Мрежа.бг“, а през 2022 г. бях поканен да вляза като инвеститор в една от най-значимите медии в полето на консерватизма и родолюбието – „Свободно слово“". "АСМАРА" е получила 61 980 лева от партиите за реклама по време на кампанията.
На трето място е ТВ "България 24" с 53 067 лв. приходи от пакетите. Сред другите доставчици на медийни услуги, избирани за реклама с държавни средства, са ABCnews.bg, Efir2.bg, TravelNews.bg, money.bg, lifestyle.bg, topsport.bg и т.н. Това е практика, която от ИРПС отчитат, че са наблюдавали и в повечето предходни предизборни надпревари.
Графика: ИРПС
Медийните пакети бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. и в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление през 2015 г. Оттогава до 2024 г. размерът на тези държавни средства, отделени за формациите, състезаващи се в изборите, варира между половин и един милион лева на всеки изборен цикъл
Още: От Луна, през Йоло Денев, та до Румен Радев - всички вземат държавни пари за медии
Съгласно разпоредбите на Изборния кодекс медийните пакети се управляват от ЦИК. Тя е органът, който определя реда за предоставянето на пакетите и изплаща средствата към медиите след представянето на сключени договори между тях и участниците в кампанията.
На изборите от 27 октомври такова държавно финансиране получиха 18 формацииq като то е в размер на 695 029 лв. - до 40 000 лева за всяка. Сред тях са също "БСП - Обединена левица" и "Алианс за права и свободи" - крилото на ДПС около Ахмед Доган.
Телевизиите привличат най-много медийни пакети
Тенденцията частните телевизии да привличат най-много от средствата за медийни пакети, се запазва и в тази кампания. Този път към тях са насочени 299 131 лв. (43% от средствата).
Партиите предпочитат и онлайн медиите за своята реклама, към които са насочени 248 701 лв. (36%).
Графика: ИРПС
Партии и медии въртят пари помежду си?
За пореден път медиен пакет е насочен към сайта agorapost.bg. В кампании от изминалите няколко години партия Български съюз за директна демокрация насочваше целия си медиен пакет именно към тази онлайн платформа. На последните избори формацията е похарчила 31 193 лв. за реклама в уебсайта, като останалите почти 9000 лв. е разпределила към други медии.
Справка на ИРПС от 2022 г. показа, че членове на изпълнителното бюро на партията участват и в управителния съвет на юридическото лице, собственик на медията. Тази свързаност обаче не пречи на формацията за пореден път да предпочете същия сайт за реклама и явно не привлича достатъчно внимание от страна на институциите, посочват от института.
За съжаление, този пример не е изключение. Партия КОЙ е насочила над 21 000 лв от пакета си към Информационен Сайт „Изборите.БГ“. От страницата се разбира, че тя се поддържа от Сдружение за пълна заетост и ценова стабилност. Според Търговския регистър поне един от хората в управителните органи на това юридическо лице е и учредител на политическата партия, според ИРПС.
Още: Малките партии искат повече пари за предизборна реклама
Интересно е решението на "Народна партия истината и само истината" да инвестира в реклама в доставчик на медийни услуги, който е създаден седмици преди старта на кампанията. С три договора партията е насочила всички средства от своя медиен пакет (39 900 лв.) към "ЗЕТ БРОУДКАСТИНГ" – фирмата зад онлайн телевизията ZTV broadcasting (z-broadcasting.eu). Според Търговския регистър дружеството е регистрирано едва през август месец тази година с капитал от 2 лв.
Едноличният собственик на капитала на "Зет Броудкастинг" е бивш кандидат за президент, издигнат от инициативен комитет. В предходни кампании тя е била кандидат и за депутат на друга формация, която ползва медийни пакети – "Български национален съюз – НД". Става въпрос за Марина Орфей Малчева.
Информацията на уебсайта на z-broadcasting.eu посочва, че каналът е наследник на сливенската регионална телевизия ТУИДА ПЛЮС. Същата пък е със заличена регистрация с решение на Съвета за електронни медии от юли 2024 г. заради системно и продължително неизлъчване на съдържание, като телевизията не е плащала и дължимите по Закона за радио и телевизията годишни регистрационни такси, а срещу дружеството има издадени съответните актове за установяване на публични държавни вземания. В решението се посочва, че поне в последните 12 месеца “нито един кабелен оператор не разпространява програма „ТУИДА +”. И също, че при проверка “за поддържане на сайт от страна на доставчика с наличието на конкретни данни” се установява, “че такъв не съществува”. Възможно е в краткия си живот ZTV broadcasting да е развила медийна платформа с много последователи, но това не се вижда от броя гледания на нейните видеа.
Някои от проблемите с използването на медийните пакети се споменават от ЦИК, която в свой доклад за изборите от 2022 г. и 2023 г. посочва “рационализирано” усвояване на този вид средства. Комисията отбелязва, че в такива случаи пакетите всъщност не постигат целта, с която бяха въведени в Изборния кодекс през 2014 г. "Същевременно обаче ЦИК не предприема последващи действия - най-малкото за да посочи очевидните случаи на свързаност на медии и политически формации. Очакването на Комисията е по-скоро в насока медийните пакети да се управляват и контролират от друга институция", казват от ИРПС.
Още: ЦИК все пак не отклони скандално още пари към кръговете на Първанов, Бареков, БСП и Реформаторите
Неефективното разходване на медийните пакети е очевидно от изборните резултати на по-малките формации. Някои от тях участват във всеки вот в последните години, но не успяват да увеличат подкрепата си въпреки получаването на значителен държавен ресурс. Това се вижда и от данните от последните избори. Голяма част от формациите, получили медийни пакети, дори не успяват да съберат толкова гласове, колкото са представените от тях подписи в подкрепа за включването им в кампанията:
Графика: ИРПС
