"Опасяваме се, че тези инциденти ще зачестят след построяването на АМ "Струма", която ще бъде точно над тези спукани скали над жп линията. Тези инциденти биха могли да стават – и върху жп линията да падат камъни, и върху самата магистрала. Затова ние призовавахме за алтернативно решение с тунел, за да не се строи върху тези скали, за които се вижда, че не са стабилни." Това каза Веселин Киров от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт във връзка с инцидента с пътническия влак край Симитли.
Още: Антон Кутев: В световен план демокрацията започва да отстъпва
Още: След 4-часова последна фаза в битката за главен архитект: Столичният кмет видя "добри идеи"
Припомняме, че на 20 ноември министърът на транспорта Росен Желязков заяви, че инцидентът е класически случай на форсмажор с непреодолима сила.
"Тази непреодолима сила често се случва в нашите условия и много от хората, от които зависи взимането на решения и носенето на отговорност, бягат един вид от нея с природните сили, хлъзгавия път и т.н. Много пъти сме го срещали това нещо", коментира Веселин Киров.
Според него намаляването на разходите в държавната железница е довело до съкращаването на броя на кантонерите – служители, които са с ниски заплати, но ролята им е основна за функционирането на железниците. Именно кантонерите са тези, които оглеждат участъците от линията за потенциални рискове. Преди 30 години на места като Кресненското дефиле, откъдето минава жп линията, са поставяни и постройки с денонощно дежурещ кантонер.
От Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт са внесли официално запитване за това какъв е броят на работещите кантонери към днешна дата.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Лази ли Борисов по гърба на Пеевски? Депутат от ПП-ДБ за новото мнозинство
Още: ДПС на Доган може и да дръпнат килимчето на кабинета, но ГЕРБ разчита на гърба на Борисов
"Нашата информация е, че количеството хора е толкова малко, че на един кантонер се пада на ден да измине десетки километри линия, което е физически невъзможно", посочи Киров.
Другият механизъм за предотвратяване на инциденти е поставянето на сигнална система на всеки 1000 метра от линията. Релсовите вериги се разделят на по-малки части, което позволява навременното сигнализиране на влака, чийто спирачен път е по-дълъг. На мястото, където е станал инцидентът, сигналният участък е 9 километра.
"В случая мисля, че е станало следното – влакът е тръгнал на зелен сигнал и докато се е движил, е паднала тази скала. Това е станало и затова машинистът не е могъл да реагира", анализира експертът.
Още: Лена Бориславова обяви какво ще направи ПП-ДБ на вота на недоверие
Още: "Величие" отново прокарва опорките си за реакторите на АЕЦ "Белене"
