Срещаме се с Явор Кирилов, който е политолог и личен секретар на Симеон Сакскобургготски, за да се върнем в годините назад, но и да направим разбор на сегашната политическа ситуация.
Има ли аналог между „НДСВ“ и „Има такъв народ“, какво направи Царят за България и как протича ежедневието му днес? Отговорите следват.
- От 7 години си личен секретар на Царя, как и кога започна запознанството ви?
Запознахме се в Рилския манастир, донякъде случайно. Бях там, на 28 август, денят на кончината на Цар Борис III, за да отдам почит и не знаех, че цар Симеон и царица Маргарита също ще бъдат в Рилския манастир. Точно си тръгвах, когато ги видях да влизат.
Онемях. Аз винаги съм бил монархист, за мен това е най-естествената форма на управление на държавата. За мен това беше най-емоционалния момент, който съм имал с тях – в светата обител, в Рилския манастир, в сърцето на България да срещна царската двойка.
- Какво се случи, имахте ли разговор?
Съвсем кратък. Една жена буквално ме издърпа, защото аз бях в ступор, за да ме представи на царя и да каже „ето един млад монархист е тук“. Тъй като по-голямата част от монархистите в България са по-възрастни, но вече има и млади. Малко по-късно тази млада група монархисти създадохме младежки клуб „Врана“, който в последствие прерасна в Национален клуб „Корона“.
Не след дълго Явор избира да направи задължителния си стаж към специалност „Политология“ именно в основаната от цар Симеон Сакскобургготски либерална партия „Национално движение за стабилност и възход“ (НДСВ).
„НДСВ“ вече не беше на власт и хората бяха много учудени, че някой иска да кара стаж в партия, която току-що е излязла от властта. Значи е било в периода след 2009 година. Изкарах 3-месечен стаж там, запознах се с много хора и малко по-късно председателят Иво Чифлички ме покани да бъда член на младежкото НДСВ, след това станах зам.-председател на младежкото НДСВ и представител на младежкия форум. Покрай всички тези неща един ден имахме покана от Царя да го посетим тук в двореца Врана. Тогава вече ми беше официалното запознаване с него.
- Как се стигна до предложението за работа?
Беше голяма изненада за мен. Царят е разговарял с наши общи познати и ми го предложи като вариант, в началото временно, но явно се сработихме и вече 7 години е така.
- Как протича ежедневието ти, какви са задълженията ти?
Много е относително. Въпреки, че царят вече е на 84 години, срещите му почти не са намалели като интензитет. В какво се изразява ли? В почти всичко, свързано с работата на един монарх, бивш премиер със своята безкрайна кореспонденция и постоянни срещи. Нейно величество царицата има една много интересна фраза: „Нашият дом винаги е бил като зъболекарски кабинет, постоянно влизат и излизат хора.“
- Каква част от времето си те прекарват тук в двореца?
От 2000-та година царят и царицата живеят в България, разбира се първите 4 години като премиер той имаше много интензивни командировки и пътувания. Все още пътуват доста до Мадрид, все пак повечето членове на тяхното семейство са там, други са в Лондон и Щатите. Пътуват и до там, но основно са в България.
- Кой е най-ценният урок, който научи от него?
Те са толкова много, но най-ценният е може би скромността. Нещо, което повече българи трябва да приемат присърце.
- Кои са неговите най-ценни качества?
Колко време имаме, защото отговорът може да продължи до залез слънце. Твърде много ценни качества има човекът. Той винаги е обичал България и е работил за нея. Нека само си представим следното – царят е изгонен от България на 9 години, след като е било убито почти цялото му семейство. Живее в изгнание 50 години, следен е от службите на тогавашната власт, преследван е. Въпреки това той кръщава всичките си 5 деца с български имена.
Връща се в България, самопонижава се от цар на премиер и жертва собственото си спокойствие, за да бъде охулван от кой ли не, за да може днес България да бъде член на ЕС, НАТО, а скоро ще бъде и в еврозоната. България, която по време на неговото управление беше с най-добрия международен рейтинг, най-високо ниво на медийна свобода, най-нисък индекс на корупция и днес някой да казва, че това управление е било провалено. Ако беше провалено, днес нямаше да сме в ЕС, а щяхме да сме в ситуацията на Македония.
- Остана ли според теб цар Симеон Сакскобурготски неразбран и неоценен от масата хора, защо се случи това?
Дали е от масата не знам. Факт е, че в света има едно малцинство, което е много по-гръмогласно и то винаги се чува много повече. Мнозинството хора разбират как се случват нещата, те знаят, че бизнес развитието е било най-добро по време на неговото управление, знаят че България стана член на ЕС и НАТО, благодарение на него, че имахме едно спокойствие през това управление (2001 – 2009 година), дори и при Тройната коалиция. Знаем какво е сега и хората си дават сметка за разликите. Това, че има някои кресливи хора с финансова възможност, които да влияят, това винаги ще го има.
- Какво остана скрито за хората от неговото управление и от неговия характер? Кое е онова, което хората не видяха и не разбраха?
Това, че той работеше почти денонощно за България. Съвсем скоро излезе една книга на човек от неговия екип, на Цвети Узунова, която много ясно описваше как царят си взимаше една голяма папка вкъщи, да работи вечер до късно. Той продължава да го прави и сега.
Никога не е желал да се знае какво време отделя и какви усилия полага за страната, защото това е негов дълг. Той е роден като цар на българите, никой не го е питал иска или не иска да бъде цар, той е роден с тази титла, с това бреме и с тази благословия, и ще умре като такъв.
Всячески с всички мостове, които има, като премиер и гражданин, той винаги е помагал. Дори по времето на изгнанието си, българи, които са бягали оттук са търсели неговата помощ в Мадрид и никога не са били върнати. Той им е помагал със съвети, финанси или контакти. Няма друг такъв човек. И не го казвам, защото съм негов секретар, напротив винаги съм мислел така и много хора могат да го потвърдят.
- Как се работи с Царя, какъв човек е той?
Многокомплексен, човек с огромна, ама наистина огромна история зад гърба си. Видял всичко – видял смъртта на баща си, видял опожаряването на дома си, тук са падали бомби, а той е бил в бункера отдолу, когато е паднала голямата бомба и е унищожила дворецът. Един пиян войник почти го застрелва, докато стреля колата, в която той се вози.
Изгонван от България, живял в Египет, в изгнание, живял в Испания години наред, видял ужасите на войната и какво ли още не. Той е човек, от който можеш да се учиш от всяко негово движение, от всяка негова дума и всеки негов поглед. Аз работя изключително лесно с него.
- Като политолог как оценяваш в момента политическата сцена в България?
Интензивна. Абсолютно нормално е в една демокрация с многопартийна система да има големи, широки коалиции, малки партии и многопартиен парламент. Това е абсолютно нормално. Аз не знам защо медии и политолози постоянно повтарят каква голяма драма е, че сега няма сформирано правителство, че имаме политическа криза. Има държави като Белгия, но отбелязвам, че тя е монархия, които се справяха много добре без правителство и то за дълго време. Значи може – 2 години Белгия беше без правителство.
В България има друг проблем – много голяма част от политиците започнаха да разделят българския народ. Това ще им тежи на съвестта в бъдеще. А мотото на българския парламент и на цялата нация е „Съединението прави силата“.
Царят е обединител на всички българи. Неслучайно титлата на българския монарх е „цар на българите“, а не „цар на България“. Тогава исторически не всички земи са били обединени, но идеята е, че българският народ е силен, когато е обединен. Политиците днес, за съжаление, почти във всеки спектър разединяват хората, а това е пагубно за всяка една нация.
- Ако имаше властта какво би променил?
Бих променил чипът.
- Не е ли много крайно?
Крайно време е българинът да започне да мисли наистина с любов какво той може да направи за държавата си, а не какво държавата е длъжна да направи за него. 45 години комунизъм в България стигат, за да спрем да чакаме държавата да прави.
Не държавата е виновна, че бай Георги си изхвърля боклука от 8-мия етаж на кооперацията, в която живее. Не му е виновна държавата, виновно е собственото му усещане за кое е правилно и кое не. Този чип трябва да бъде сменен, да се знае, че не е правилно да си изхвърляш боклука през прозореца, в дерето или в гората. Няма да ви казвам какви неща съм намирал при моите обиколки в гората – тоалетна чиния на 400 метра над последната къща в село в Стара планина.
- Може ли да се направи аналог между „Има такъв народ“ и „НДСВ“ поне по начина, по който и двете партии се появиха изведнъж и спечелиха вота на доста хора?
Аз лично не мога да направя такъв аналог и веднага обяснявам защо. НДСВ беше формирование около личността на Царя, който се появи понеже тогавашната власт попречи да се кандидатира за президент и той избра другата форма, с която може да бъде полезен на държавата – като министър-председател.
Слави Трифонов винаги си е бил в България, той има собствена медия и дълги години беше в други телевизии. Това не е човек, който се появява от вчера. Той от години целенасочено изгражда своя образ, както и партията му. Знаем за този проект от доста време.
- Как виждаш България след 10 години, каква ти се иска да бъде тя?
Модерна и развита държава, защото в момента населението – голямо или малко – не е голямата беля. След 2 години, ако имаме подобряване на стандарта на живот, можем отново да имаме бейби бум. Бумът, който имахме в България, беше по време на неговото управление. Добра икономика и веднага следват повече деца.
Ако икономиката върви добре, корупцията е ниска, има медийна свобода, има спокойствие и обединение в обществото, България ще се развива. Ние имаме всички дадености – географски и природни, за да развиваме туризъм и земеделие, и то екологично с висока стойност, а не да идват само нископлатежните туристи от определени държави, за да имат алкохолен туризъм.
Трябва да бъдем държава с модерен туризъм – не само със салати и хора, а с целогодишен туризъм – модерна индустрия и ИТ. Вървим вече към колонизиране на планети, а ние още се занимаваме със спасяване на остарели въглищни мини. Човечеството трябва да върви напред и България има всички възможности да го направи с ИТ, земеделие и туризъм.
- А какви са твоите цели и мечти за развитието ти – професионално и личностно?
Не мога да искам нещо повече от това, което имам – да служа на българския царски дом и на България. За какво повече да мечтая?!
И така годините минават, а Явор не спира да се грижи за държавните дела на Царя. Ангажиментите се редят, а мисълта за една по-стабилна България с работещи институции и щастливи граждани, никога не напуска съзнанието му.
Каква е цялата история на създаването и реституирането на двореца Врана и кой отглежда царските пчели, очаквайте в продължението.
Интервю на Габриела Андреева
