Новият играч в политиката и бивш главен прокурор Иван Гешев е с най-ниското одобрение и най-високото неодобрение сред всички популярни политически фигури.
Това е един от изводите в редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 29 юни - 9 юли сред 809 пълнолетни българи.
Според изследването бившият обвинител №1 е с едва 5% одобрение срещу рекордните близо 80% неодобрение.
В същата класация личи и продължаващия спад в доверието към президента Румен Радев. За пореден месец е отчетен превес на неодобрението към него, макар все така да запазва позицията си на най-популярна политическа фигура в страната по този критерий. Едно от възможните обяснения за това припомняме ТУК.
В изследването е посочено, че с по-видими нива на доверие в момента на общия фон е и Мария Габриел, като тя вероятно ползва и „бонуса“ доверие, който еврокомисарският пост носи, а доверието на премиера Николай Денков като премиер също не показва обичайния за такъв пост рестарт и не надвишава нивата от последните месеци на служебния премиер Гълъб Донев.
От агенцията посочват, че данните не бива да се приемат като класация – влияние оказват нивата на разпознаваемост, продължителността на политическата кариера, спецификата на заемания пост и т.н.
Още акценти в изследването:
- Нежеланието за предсрочни избори поддържа толерантността към правителството. То обаче започва на практика без обичайния за такива случаи кредит на доверие.
- Като цяло нивата на доверие в институциите на законодателната и изпълнителната власт се запазват традиционно ниски.
- Структурата на доверието в личности също остава без особена динамика. В партийната класация като че ли личи отваряне на „ножицата“ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
След тримесечна работа доверието в парламента е 15,3%, а недоверието – 77,1%. Правителството пък стартира без обичайния стартов кредит на доверие и след месец работа отчита 16,6% доверие сред пълнолетните българи и 69,7% недоверие. Подобен дял на обществено доверие е в рамките на нормата у нас, а подобно отношение към двете институции имаше и преди последните три динамични за политиката в страната години. Факт е обаче, че в изследователската практика на агенцията в последните десетилетия, всеки старт на ново правителство обикновено води и до различен по величина скок в доверието към институцията. Този път, на практика, такъв няма и данните са сходни с тези от последните месеци, пишат от агенцията.
ОЩЕ: Кризите пред новото правителство: Големи, но то устоява
Очаквано, електоратите на партиите в управляващото мнозинство са по-благоразположени, както към правителството, така и към Народното събрание. Привържениците на партиите от опозицията изразяват доста по-сериозна критичност.
Хипотезата за оставка на правителството не събира широка обществена подкрепа – 36% от запитаните са съгласни, че сегашното правителство трябва да подаде оставка. Но пък и тези, които се противопоставят на идеята за оставка, не са много повече – 39,1%. Една четвърт от пълнолетните българи не могат да преценят. Българите сякаш още се колебаят в отношението си към нестандартната за страната власт, но са склонни да дадат шанс на трудно сформиралото се ново правителство – с известно облекчение, но без видим възторг.
Потвърждение за това са регистрираните от „Галъп интернешънъл болкан“ нагласи по индикатора за нови предсрочни парламентарни избори – 30,1% смятат, че те са необходими, но близо една втора от запитаните у нас са на обратното мнение. За 23,8% е трудно да преценят. Очаквано, отговорите на респондентите силно се различават според електоралните им предпочитания. Най-остро за бърза смяна на властта се обявяват привържениците на „Възраждане“.
А какви проценти биха получили партиите, ако изборите бяха сега - прочетете ТУК.
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено между 29 юни и 9 юли 2023 г. сред 809 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.
