Европейските избори наближават, а България трябва да избере своите нови представители в Европейския парламент. И сега много познати политици искат да станат евродепутати, но днес Actualno.com разговаря с едно ново лице, което вярва, че за да си успешен политик, трябва да вярваш в своите виждания и да защитаващ пламенно каузите, които считаш за правилни. Представяме Ви втората част от разговора ни с водача на евролистата на партия "Атака" д-р Георги Димов.
Извън големи Ви приоритети като европейската минимална заплата, увеличението на еврофондовете за България и борбата за "Южен поток", кои са другите приоритети, които ще преследвате, ако станете евродепутат?
На практика всеки в България се чувства безнаказан – виждаме етнически групи, които се чувстват безнаказани, защитават ги отвън. Битова престъпност, хората хем нямат пари, хем живеят в несигурност. Що се отнася до еврофондовете, по-доброто решение е чрез тях да се стимулират млади хора да упражняват важни професии в България.
Макар реализацията на „Южен поток” сега да изглежда невъзможна, кои са най-важните условия, за да стане все пак "Южен поток" факт по стария маршрут през Черно море, от които не бихте отстъпили?
При предизборната си обиколка исках да видя тръбите за „Южен поток”, но седи само изкопът, тръбите отдавна са вдигнати. Чисто технически има начин "Южен поток" да се възстанови. Има много изследвания в западните медии, които показваха, че тежестта на Източна Европа минава в Югоизточна Европа и то най-вече заради България и "Южен поток". Когато Европа е енергийно зависима и то от газ и когато този газ идва от България, ние държим кранчето. Някои ще кажат, че малко или много руснаците го държат – не, напротив, ние го държим, можем да спрем по всеки един начин това нещо. Виждате Украйна, която вземаше огромни такси, когато спряха изведнъж да ѝ дават тези такси, тя нададе вой.
България щеше да спечели огромни пари от такси, щеше да има огромен брой работни места – само охраната колко пари щеше да взема от там. Говорим за огромни заплати. А представете си и "Южен поток", и "Белене" да работят, представете си какви заплати щяха да бъдат, представете си минимална европейска ставка – щеше да има едно преселение от българи към България, това щеше да стане за 1-2 години.
"Южен поток" трябва да ни е обеца на ухото – как загубихме два големи енергийни проекта, как с еуфория приемаме един много по-малък проект, т.е. да сме посредник на газ от Турция и как разбираме, че ако не направим и това нещо, не можем да оцелеем на газовата карта. А ако не оцелеем на газовата карта, ще бъдем държава без значение. Тук се появява двойният стандарт – "Северен поток" го има, "Южен поток" го няма. Така са направени нещата, че на нас да ни е забранено, а "Северен поток" да е разрешено, условията са едни и същи – това трябва да ни е обеца на ухото.
Кои са най-големите предизвикателства пред ЕС през следващия мандат на ЕП и кои трябва да са предизвикателствата пред ЕС?
Има два пътя – единият е Европа да остане на неолибералния път, на който Европа изглежда прекрасна, но няма икономика, няма демография, няма армия – само тази мека сила чрез НПО-тата и мейнстрийма, които всъщност я изяждат отвътре. Т.е. Европа, залята от мигранти, умираща Европа, слаба Европа. Другият път е Европа на отчествата и нациите.
В Европа има един вътрешен конфликт на региони, защото раздробена Европа се владее по-добре. Има антагонизъм между Юга и Севера, между Германия и Полша, между Италия и Германия, между Гърция и Германия, между Франция и още няколко други държави, т.е. назрява конфликт. Това трябва да се потуши и ще стане чрез Европа на отчествата и нациите, т.е. Европа без англосаксонския свят, Европа силна, обединена с ресурсите на Русия. Европа трябва да се върне към славните си години отпреди Първата световна война и Европа е имала такъв период – след Френската революция, Европа влиза в консервативния си период, след Виенския конгрес и това са най-славните ѝ години, т.нар. "Бел епок". След Втората световна война Европа е залята от идеологии – фашизъм, болшевизъм, и сега неолиберализъм.
Някои от специалистите икономисти казват, че Маркс не успя да убие капитализма, но неолиберализмът успя да го премаже. Сега няма ляво и дясно – парите са концентрирани в 1% от хората. Този трансхуманизъм и напредъкът на машините – всичко това ще доведе до по-малко от 1% от хората, няколко фамилии, които ще владеят целия свят. Това е мрачното бъдеще по Оруел. Другото бъдеще е силните държави, силна България като държава, която отстоява своя национален интерес, хората живеят както преди 89-та година – не ограничени от нещо, но с икономическа сигурност и стабилност. Правя тази алюзия с 89-та година, за да подчертая, че пак трябва да се изгради един социум – хората да бъдат солидарни, не всеки да мрази всеки.
Интервю на Ивайло Ачев
* Платена публикация в рамките на предизборната кампания за вота за Европейския парламент.
