Финансовият министър: Бюджетът не дава възможности за газови компенсации

Бюджетът не дава възможности за газови компенсации. Това коментира министърът на финансите в служебното правителство Росица Велкова по време на брифинг. 

Още: Председателят на НС: Толерантността и прошката са важни не само по празници

Още: Радев с неочаквана визита в Троян (СНИМКИ)

Тя поясни, че повод за брифинга са твърденията в общественото пространство, че съществуват възможности за 2022 г., от които да се финансират непредвидени разходи като например компенсации за битови и небитови потребители на газ, като енергийни помощи и дори отиват още по-далеч увеличаване на доходите. 

Още: Нинова пита другите партии дали искат да се замрази цената на газа за бита

"Всичките тези твърдения са базирани на излишъка, с който приключи бюджета към 31 юли от 1.5 млрд. Бих искала да ви информирам, че това не е нещо изключително извънредно. Това се случва почти всяка година", каза Велкова.

Още: ГЕРБ и ДБ бистрят коалиционното споразумение

Още: ГЕРБ внася законопроект, с който да защити БПЦ

Тя определи излишъка като временен и текущ. "Не означава, че има едни свободни средства, срещу които могат да се правят непредвидени разходи. 

Още: Омбудсманът иска държавата да компенсира по-високите сметки за газ

"Другата теза, която се обсъжда в общественото пространство, че има сериозен резерв в капиталовите разходи", каза Велкова. 

Финансовият министър обясни повече за структурата на капиталовите разходи, гласувани в бюджета. "4 млрд. от тях са европейски средства, които няма как да бъдат преструктурирани дори да има икономия за разходи по национален бюджет. 1.1 млрд. са капиталови разходи на общинските бюджети, които също няма как да бъдат преструктурирани за допълнителни непредвидени разходи, които да се правят от национален бюджет. 1.2 млрд. са по бюджета на регионалното министерство, които като знаете списъка, който е приет от Министерски съвет за 400 млн. капиталови разходи за общините, знаете разговорите ,които текат с пътностроителните фирми. Едва ли там може да се очаква сериозна икономия. 1.1 са капиталови разходи в сектор отбрана и сигурност. Като имаме предвид обстановката с бежанците и войната, която е в Украйна, едва ли също е най-целесъобразно да бъдат преструктурирани", каза финансовият министър. Тя добави, че останалите около 500-600 млн. лв. са капиталови разходи по разпоредители с бюджет, които са над 40 на брой.

Още: Георгиев: Фандъкова победи Терзиев със 108:0 (ВИДЕО)

Още: Кабинетът одобри споразумението за "Деве баир" със Северна Македония

"Неминуемо ще има някаква икономия в капиталовите разходи, която ще бъде преструктурирана, но тя не е в такъв значителен размер, какъвто се обсъжда в общественото пространство. Следва да се има предвид ,че има много непредвидени разходи, които служебното правителство ще се наложи да ги осигурява от преструктуриране на разходи по централен бюджет", обясни още Велкова. Тя уточни, че такъв разход са парите за изборите, като тепърва се търсят икономии и източници, с които да се осигурят разходи за финансиране на настаняването, здравното осигуряване и интегрирането на украинските бежанци. 

Министърът обърна внимание, че ебитовите потребители на ел. енергия имат гарантирана компенсация със Закона за държавния бюджет. По думите й този механизъм ще работи до края на годината. 

Служебни кабинет няма да подготвя актуализация на бюджета

"Другата тема, която се обсъжда, е дали служебното правителство ще подготви актуализация на бюджета за 2022 г., която да предостави на редовния кабинет. Актуализация на този етап считаме, че е невъзможно да бъде разработена, тъй като приходите са изключително напрегнати. Не очакваме преизпълнение на преходите. Очакваме максимални усилия да положат двете приходни администрации, за да могат да съберат тези приходи, които са гласувани с актуализацията на закона", каза още Велкова. 

По думите й единственият вариант е дългово финансиране. Финансовият министър каза обаче, че не счита то да се увеличава. "Единственият вариант, който считаме, че следва да се използва, това са икономии и преструктуриране на разходите до размера, до които са възможни", добави служебният министър на финансите. 

Още: Ще успее ли Министерство на финансите да събере приходите в бюджета

Риск от свръхдефицит и отдалечаване от целта за Еврозоната

Служебният министър на финансите обърна внимание на статистически данни към 17 август. Тя поясни, че на тяхна база е била разработена предварителната макроикономическа прогноза. "Тя ще бъде актуализирана отново през септември на базата на новите данни, които ще се използват. На базата на така разработената предварителна макроикономическа прогноза, се разработи и тригодишна бюджетна прогноза в служебен вариант без да са ангажирани министерствата и ведомствата. В предварителната макроикономическа прогноза се очаква за 2023 г. БВП в номинал да възлезе на 166 млрд. 667 млн. лв. и растежът да се забави на 2,2%. Очаква се също да се забави средногодишната инфлация на 5,8%",  уточни тя. 

Велкова обясни, че при базовия сценарий за 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит от 11.4 млрд. лв., което представлява 6,8% от БВП. "Това означава, че поддържайки такъв дефицит в 2025 г., ако не се променят политиките, бихме стигнали на 40% дълг спрямо БВП. Следва да се има предвид, че спрямо средносрочната бюджетна прогноза, която е приета през май тази година, без да са отразени политиките в частта на пенсии, целевите нива са за дефицит за около 5.2 млрд. лв. Основният ръст в разходите са в няколко направления. Най-големият дял е в социалните и здравноосигурителни плащания в размер на 5 млрд. лв., като 3.8 млрд. са ръст от разходите за пенсии. Другият сериозен ръст е в разходите за персонал, които възлизат на 1.6 млрд. Има ръст в капиталовите разходи от 3.8 млрд.", отчете още тя. 

Според нея ако не се приемат действия от редовното правителство за промяна в данъчната политика и преструктуриране на разходите, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от целта за Еврозоната. 

България остава сред страните с най-висока инфлация в ЕС