Елена Терзиева, основател на Фондация Супер бебе, е родена в гр. Русе, в многодетното семейство на инженер и счетоводителка. Има по-малки брат и сестра. Тя е Магистър по социология към СУ „Св. Климент Охридски“ и Дипломиран Нутриционист към CSNN – Canada. Живее от 2012 г. в гр. Бургас, където ражда двете си деца.
Въпреки че владее 4 езика, тя решава да остане в България, за да се бори за по-добро бъдеще на децата.
Известна сте като създател на фондация „Супер бебе“ , а сега сте част от гражданската квота на Възраждане в Бургас, как изведнъж решихте да се занимавате с политика?
- Дълг е на всеки български гражданин да се занимава с политика, защото само заедно можем да променим статуквото. А Възраждане ярко се отличава на политическата сцена – с ясни идеи и експертни стратегии за решаване на повечето проблеми в държавата. Харесва ми, че в партията са събрани много интелигентни хора, които не са обременени политически, млади лица, нахъсани да вършат работа за развитието и възраждането на България. Освен това политиката е моя лична мисия, защото искам от сърце и душа да помогна на тези 200 000 двойки с репродуктивни проблеми да сбъднат мечтите си и да прегърнат своето дете.
Говорите така, все едно държавата в момента нищо не прави за тези двойки с репродуктивни проблеми…
- Държавата просто ограничава репродукцията, поставя бариери – бариери за възраст, бариери за брой отпуснати помощи. Държава, която отнема правото на такова щастие, да имаш бебе, от своите граждани, е зла мащеха. Държава, която забранява инвитро процедурите в определени периоди, извършва убийство спрямо бъдещото поколение и спрямо мечтите на хората. Морално престъпление е да бъдат принуждавани младите двойки да заплащат баснословни суми за инвитро, за да могат да се докоснат до шанса за бебе. Подобно отношение към хората, желаещи да родят децата си в България, създава условия за робство, защото тези двойки и техните семейства са подтикнати да теглят непосилни заеми, да ипотекират или продават имоти, да задлъжняват до живот, за да се сдобият със своя рожба. В много случи децата са вече ученици, а техните родители, баби и дядовци все още „ги изплащат“.
Какви са вашите решение в тази сфера – репродукцията?
- Считам, че политиката на една държава трябва да бъде в подкрепа на хората в репродуктивна възраст, да бъде съобразена с потребностите на младите семейства и да стимулира раждането на повече от две деца, за да я има изобщо държавата. Защото „народ без държава може, но държава без народ – не може да съществува“. Трябва да се създадат условия, за да се завърнат младите хора в репродуктивна възраст в България и да родят и отгледат децата в родината ни, където са техните корени. Инвитро процедурите – да бъдат безплатни без условия, без възрастови ограничения и сложна документация. За всяко родено дете – да се осигури всичко необходимо за първите месеци след раждането (подобно на кутията за новородено във Финландия), без значение какъв е социалният статус на семейството. Такава помощ трябва да бъде осигурявана за всяко следващо дете, без значение от неговата поредност. Детските надбавки и помощи – да бъдат преизчислени и да отговарят адекватно на нуждите на семейството и разходите за едно дете. В тези и други мерки държавата ще осигури финансово и материално спокойствие за бъдещите родители, за да могат те да съградят по уверен начин най-смисленото щастие в живота на човека – многодетното семейство. Или най-малкото – да сбъднат мечтата си да гушнат своята рожба, без притеснения.
Каква сте вие като жена и майка?
- За мен най-ценното нещо в живота е семейството и децата. Здравото и подкрепящо семейство ми е дало сила и опора, за да следвам мисията си, а децата ми осмислят всеки мой ден. Те са не само наше продължение, а и ценност, в името на която се боря, живея и мисля, какво остане след мен на този свят. Всеки ден се водя от мисълта за това, какво ще им оставя – не толкова в материален план, а като условия за живот, образование, морални ценности и родина. Личните ми интереси са в областта на личностното и духовно израстване, астрологията, древността, историята на България и целия свят. Сред любимите ми занимания са: пътуванията до древни светилища в страната ни и по света, медитация, йога, четене на книги – както художествена литература от класически автори, така и езотерика, себепознание и себеразвитие, наука, история и други. Спортувам от 5-годишна възраст, когато тренирах художествена гимнастика и продължавам да тренирам и до днес, защото спортът ми дава дисциплина, тонус и ми помага да изследвам предела на силите си. За мен доброто физическо състояние се отразява и на доброто самочувствие и устрема в живота.
