Премиерът Бойко Борисов даде да се разбере днес, че едва ли не е изнудван от Патриотичния фронт и че ако не бъдат приети текстовете в Изборния кодекс (ИК), това означава, че коалицията ще се разпадне и кабинетът щял да падне.
Тази негово реплика удивително ми напомня на едно изказване, което стана знаменателно за Сергей Станишев, който заяви пред парламентарната си група, че ако не бъде предложен Делян Пеевски за шеф на ДАНС, то коалицията ще се разпадне. Удивителната прилика между двете реплики дава да се разбере, че безочието на правенето на политика не е мръднало и на йота. Напротив, става още по-нагло, защото в онзи случай, то беше някак си в рамките на партията, на която беше председател Станишев. Тук виждаме, че вътрешнопартиен диалог почти отсъства. Борисов не се е ангажирал да обсъжда това с партията си, напротив, изтъква тези доводи пред журналисти, пред протестиращи граждани, които са били на срещата днес с него, пред омбудсмана и т.н. Едва ли не той влезе в позата на страдалец, който за съжаление изпълнява волята на ПФ и на лицето, в чиито крака би трябвало да се намираме - Валери Симеонов.
Но удивителната прилика в ситуацията е формулата – ако не се стори това безчинство, коалицията ще се разпадне. Преди безчинството бе назначението на Пеевски за председател на ДАНС, а сега се нарича насилие над Изборния кодекс и над правата на българите. В момента сме изправени пред по-нагла ситуация, отколкото тогава, когато хиляди хора се изсипаха на улицата. Защото ако тогава ставаше дума за назначението на един човек, който не се ползваше с доверието на обществото, днес става въпрос директно за поругаване на конституционните права на българите. И заплахата, която се отправя към обществото е – нищо, че правим нередности, оставете ни, защото ще се разпадне коалицията.
Борисов е надминал наглостта на онази ситуация. Излиза, че Валери Симеонов държи коалицията и е заел плътно мястото, което ДПС заемаше в коалицията с БСП по време на кабинета Орешарски. Така че не виждам някакви особени поводи за гордост у Симеонов, след като така умело е влязъл в обувките на Местан от времето на кабинета Орешарски. Но не виждам и оправдание в лицето на Борисов, който на практика застава срещу собственото си становище или поне така твърди и поставен в силно приведено положение в собствената си партия. Спомняте си колко висока цена плати БСП за това. Не знам какво очаква премиерът да плати ГЕРБ, в тази приведена поза, в която той поставя собствената си партия.
Анализът е на експерта по политически PR - Арман Бабикян.
