С деликатен дипломатически казус се сблъсква служебният кабинет заради ограниченията по "Магнатски", въведени срещу фирмите около Делян Пеевски и Васил Божков на базата на американския Закон „Магнитски“, съобщава разследващият сайт "Биволъ".
Още: Хърватия отива на избори след изпълнена с обиди президентска кампания
Още: Лукашенко планира да разположи 10 руски ракетни системи „Орешник“ в Беларус
Според него Еврокомисията е поиска спешно обяснения от МВнР и Министерството на финансите относно правните основания за тези ограничения. На сайта им има публикувана част от служебната дипломатическа кореспонденция. От ЕК са изпратени въпроси до Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел, с което искат обяснения и за това как ограниченията на Министерството на финансите кореспондират с принципа на екстериториалност, към който се приспада и американският закон „Магнитски“.
Пред медията служебният министър на финансите Асен Василев е уверил , че в запитването от ЕК нямало „нищо притеснително“. Според финансовото ведомство Брюксел нямало как нито да свали ограниченията върху Пеевски и Божков, нито да ни санкционира за реакция върху законодателен от акт от трета държава.
На 29 юли 2021 г. в постоянното Представителство на Република България към Европейския съюз (ППРБЕС) постъпва имейл от Михаил Келлер, политически сътрудник в Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови служби и капиталови пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия. Келлер пита за „черния списък“ с 21 физически и 33 юридически лица от България съгласно решението на Министерски съвет Nr. 441 от 4 юни 2021 г.: „Както и други страни, включително Кипър, Франция, Люксембург и територията на Нидерландия“. „Разбрахме, че публичните институции в България са се разпоредили да се преустановят връзките със съответните лица и компании, а българските банки са помолени прекъснат транзакциите им“, пише представителят на ЕК. „Такова едностранно действие вследствие на санкции от трета държава е сериозен повод за безпокойство от страна на Европейската комисия“.
Още: Политолог: Българинът трайно се отчуждава от властта
Още: Съпругата на Асад подала молба за развод, не иска да стои в Русия
В тази връзка ЕС моли за „детайли“ относно:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Наталия Киселова: Има два варианта за правителство - около ГЕРБ и анти-ГЕРБ
Още: Асен Василев ще ръководи бюджетната комисия в парламента, правната е за ГЕРБ
- Целта на предприетите мерки съгласно Решението 441;
- Правното основание на мерките и тяхното съответствие с Общата Външна Политика през призмата на Становището на ЕК от 8 ноември 2019 г.;
- Съответствието на мерките с политиката на ЕС за отхвърляне на екстериториалното приложение на санкции от трети страни.
Още: Кабинетът отпусна на полярниците 3.7 млн. лв., ще могат да се приберат от Антарктида
Още: В последното си заседание преди празниците кабинетът раздаде милиони
На 30 юли 2021 г. зам.-постоянният представител на България към ЕС Иванка Ташева препраща тези въпроси към ръководството в София чрез дипломатическа грама. Получили са я й началникът на кабинета на президента и главният секретар. А също е изпратено до кабинета на външния министър Светлан Стоев и зам.-министъра на външните работи Румен Александров, както и до зам.-министрите на финансите – Моника Димитрова-Бийчър и Ваня Стойнева.
„В очакване на отговор от българската страна, ЕК изразява безпокойство от едностранното действие на държава членка в отговор на санкции, наложени от трета страна“, пише зам.-представителката ни в Брюксел.
„Във връзка с горното, моля за указания“, гласи още писмото на Ташева към София.
На 10 август 2021 г. постоянният секретар на МВнР Иван Кондов изпраща официално писмо до и.д.главния секретар на Външно – Красимир Божанов. В него той пояснява кореспонденцията с Брюксел и позицията на ЕК по случая, предизвикала официалното запитване до ППРБЕС:
“Използвам възможността да посоча, че сред работните органи на Съвета на ЕС и европейските институции съществува единодушие, отхвърлящо извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията предприети на основание това законодателство или произтичащи от него”.
Според сайта кореспонденцията е знак, че казусът може да има и правни последици за България, ако служебният кабинет не защити пред ЕК решението на Министерския съвет от 4 юни 2021 г. Това индиректно се потвърждава от дипломатическата кореспонденция в МВнР.
“Във връзка с гореизложеното и с цитираното в грамата становище на ЕК въз основа на дела С-402/05 пред Съда на Европейския съюз и предвид необходимостта от обратна връзка по поставените от ЕК въпроси, моля за Вашето съдействие за предоставяне, при първа възможност, на предложение за координиран отговор, който да изпратим по реда на постъпване запитването от ЕК”, гласи още писмото на Кондов до Божанов.
