Второто правителство на Бойко Борисов ще има по-комфортна втора година от гледна точка финанси. Това пише в свой очерк в. "Сега".
Според изчисленията догодина държавата ще може да увеличи разходите си с около 1,8 млрд. лева и в същото време да задържи дефицита на по-ниско от планираното ниво. Това ще даде възможност на кабинета да финансира по-сериозно отделни приоритетни сектори.
Ръстът на годишна база и при приходите, и при разходите през 2016 г. е значително по-сериозен спрямо тазгодишния бюджет на кабинета "Борисов". Това се разбра след първия тур консултации по проектобюджета за 2016 г. с представители на политическите партии, които подкрепят кабинета. Очаква се тази седмица да има още един тур от преговори, преди документът да бъде внесен в Министерския съвет. По закон проектът трябва да влезе за обсъждане в Народното събрание най-късно до края на октомври.
Показателна е ревизията на първоначалната прогноза за ръста на икономиката от 0.8%, която през пролетта бе завишена на 1.4%, а този месец - на 2%. Премиерът Бойко Борисов вече обяви, че очаква да приключи 2015 г. с дефицит от 2% вместо планираните 3%. При тази база заложеното подобрение на бюджета за 2016 г. е чувствително.
От данъчно-осигурителни постъпления догодина са планирани около 1 млрд. лв. повече приходи. Те ще дойдат от очаквания растеж на икономиката (2.3% от БВП) и различни мерки в приходната политика като вдигането на минималния осигурителен доход и акцизите, коментираха участвали в консултациите. Общо планираните приходи за 2016 г. по консолидираната фискална програма са с близо 2.4 млрд. повече спрямо плана за 2015 г. Разходите растат с 1.8 млрд. лв., а резултатът е дефицит от 2% от БВП. Това е по-ниско спрямо заложеното ниво за дефицита за 2016 г. в тригодишната бюджетна прогноза - 2.5% от БВП. От коментарите на партиите е станало ясно, че има съгласие за тази допълнителна оптимизация на бюджета с аргумента, че повече дефицит значи и трупане на повече дълг.
Образованието и отбраната се очертават като приоритети догодина. Прави впечатление, че зад образованието застава финансовият министър Владислав Горанов, докато политическите партии наблягат на отбраната. Реформаторският блок ще настоява за 10% ръст на парите за средно и висше образование, което е увеличение с около 300 млн. лв. Зад този приоритет застават и останалите партии, които подкрепят кабинета, но не е ясно дали ръстът на окончателните разходи ще е чак толкова голям. Финансирането за отбраната се обвързва с реформи в МВР, където се очаква административно преструктуриране и най-после част от служителите да бъдат прехвърлени от 1-ва в 3-та категория труд. Реформаторите ще настояват и за повече пари за външното министерство заради големия брой на българите в чужбина и нуждата от предоставяне на адекватни услуги за тях. Още не е ясно каква част от допълнителните разходи през 2016 г. ще са по бюджетите на министерствата и колко за НЗОК и ДОО, общините, еврофондовете, като се очаква отново заявките на министерствата да надхвърлят възможностите. Само за финансиране на пенсионната система догодина ще са необходими 400 млн. лв. над осигуреното през тази година.
По-ниският дефицит за тази година и ускореното свиване на дупката в бюджета за 2016 и 2017 г. ще доведе до преизчисления и за размера на новия дълг, който ще трябва да се взема, е обяснил пред представителите на партиите финансовият министър Владислав Горанов. Очаква се още тази година новопоетият дълг да се окаже по-нисък от одобрения от парламента заради по-добрите приходи. От свиването на дефицита през 2016 от 2.5 на 2% от БВП ще се спести дълг в размер на около 450 млн. лв., показват сметките. Подобно намаление би имало и през 2017 г., ако дефицитът бъде изпреварващо ограничен с още 0.6% от БВП до 1.4%.
