Лидерите на ЕС са изправени пред трудни разговори тази седмица относно нелесните въпроси за това как да запълнят дупките в бюджета след Brexit и да изберат наследник на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Специална еднодневна среща на върха в Брюксел в петък, 16 февруари, на 27-те лидери без Великобритания трябва да бъде ключова стъпка в пътната карта за отслабнал и по-унифициран блок, след като Великобритания напусне алианса след малко повече от година. Това пише свой анализ AFP.
Но вече се появиха пукнатини между френския президент Еманюел Макрон, ръководещ усилията за реформирана Европа, и Юнкер с федералната си визия за това как висшите служители на ЕС да бъдат избирани в бъдеще.
Неразборията означава, че опитите на ЕС да преодолее шока от загубата на основен член влизат в класическите проблеми, които са го отслабвали през шестте десетилетия на съществуването му: пари и суверенитет.
Юнкер бе избран след европейските избори през 2014 г. по спорната система "Spitzenkandidat" - немски за "водещ кандидат" - според която политическата група с най-много гласове номинира кандидата за поста, допълва БГНЕС.
Както Европейският парламент, така и Юнкер подкрепят повторението след европейските избори през май 2019 г., заявявайки, че този подход дава пряка възможност на обществеността да каже кой ръководи комисията, мощния орган на изпълнителната власт на ЕС.
Право и задължение
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск - който координира срещите на върха и представлява държавите-членки на ЕС - се очаква да представи възможности на срещата на върха, включително дали да се продължи със системата Spitzenkandidat.
Очаква се лидерите да кажат, че е тяхно "право и задължение" да изберат комисаря, като "вземат предвид" вижданията на парламента, както се посочват в договорите на ЕС, каза източник от ЕС пред АФП.
Много национални лидери са сериозни противници на процеса Spitzenkandidat, казвайки, че той оставя встрани демократично избраните ръководители на правителството в полза на сделка на базираните в Брюксел политически партии и също така прави работата на шефа на комисията твърде политическа.
Макрон тази седмица критикува сериозно брюкселския елит като идеологически непоследователен и призова за "политическо преустройство", за да се даде на Комисията ясен мандат, определен от националните лидери.
Юнкер обаче заяви по-рано тази седмица, че системата Spitzenkandidat е "напълно логична". Той също така призова работата на комисаря да бъде обединена с тази на туск.
Различията станаха на практика ожесточени, след като Европейският парламент по-рано този месец попречи на Макрон, като гласува против "транснационалните списъци", което би позволило 30 от 73-те места, освободени от Великобритания, да бъдат избирани по паневропейски билети, вместо по избирателни райони.
"Защо да имаме Spitzenkandidaten, ако нямаме транснационален списък за избори ?!" , написа в туитър люксембургският министър-председател Ксавие Бетел.
Запълване на дупката
Запълването на дупката, която Brexit оставя в многогодишния бюджет на ЕС от 2020 г., заплашва да отвори още по-дълбоки разделения - но този път между самите държави-членки.
Туск ще попита лидерите на срещата дали искат да увеличат бюджета, да го намалят или да го запазят същия, посочват източници.
Комисарят по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер каза, че излизането на Великобритания може да остави дупка от между 12 и 15 милиарда евро и предложи да се увеличат вноските между 1,1% и 1,2% от БВП от сегашното ниво от един процент от БВП, както е за бюджета за периода 2014-2020 г.
Холандия, Дания, Австрия, Швеция и Финландия, всичките те са нетни вносители, са против тази идея.
Предупрежденията на Йотингерr за съкращения в селското стопанство – което е кошмар за Франция - и "кохезионните фондове", от които извличат полза по-бедните източноевропейски държави, вероятно също ще бъдат значително намалени.
Но има малко желание за предложения, че ЕС би могъл да се опита да приведе страни като Полша и Унгария в съответствие с въпросите, които включват върховенството на закона и миграцията, като "кохезионните фондове" бъдат използвани като „зависещи“ от добро поведение.
С тези напрежения предвид не е изненадващо, че ЕС подчертава необходимостта от единство в разговорите за Brexit с Великобритания.
Очаква се Туск да поиска от лидерите в петък, ако искат да прокарат следващия месец очертаването на червени линии за бъдещите отношения след Brexit с Великобритания.
Несигурността по отношение на желанията на Великобритания и трудностите при преговорите за преходен период след Brexit могат да избутат това назад.
