„Усещам някаква мисия и животът ми е стигнал до тази точка, в която се чувствам готова за тази работа и имам желание да я върша. Много рядко хората, които са подходящи за нещо, имат желание да свършат съответната работа. Искам да повиша стандарта на живот и да се върне чувството за справедливост доколкото е възможно“, каза Джема Грозданова, номинирана за омбудсман от общо 177 неправителствени организации.
„Това е позиция с много голям обществен фокус, не е като всички останали регулатори. Правата и стандартът на живот на хората е важен за мен и смятам, че в тази политическа и фактическа обстановка имам възможността да свърша някаква работа в полза на хората, без да бъда популист. Политическият опит е важен, защото той показва знания за това по какви механизми работи държавата. Това е важно, за която и да е позиция, особено когато омбудсманът е в т.нар. домова книга за служебен премиер“, добави тя.
Още: Мая Манолова отново кандидат за омбудсман
Сред приоритетите на Джема Грозданова са борбата с домашното насилие, детското здравеопазване и околната среда. „България няма достатъчно педиатри със специалност „Обща педиатрия, в София няма педиатри, които да записват здрави деца, всичко е болнична помощ, няма превенция и профилактика. Имаме специалисти по специализираните педиатрии. Няма да се откажа от идеята си за детски омбудсман. Самият детски омбудсман означава да се занимава основно с правата на децата, защото те са под 18 години и имат други права, дори в правосъдната ни система“, коментира кандидатът за омбудсман.
По думите ѝ в България има бюджет за борба с домашното насилие, който дори не се използва. „За 2024 г. 500 000-те лева за борба с домашното насилие дори не са използвани. В България всеки ден има убити и бити жени. Липса на координация между институциите доведе до смърт. Все пак трябва да се носи отговорност. Човешкият живот е най-важното нещо. Затова говоря за възвръщане на чувството за справедливост чрез спазване на правилата“, добави Грозданова. Работата на омбудсмана си представя като медиатор между институциите, които имат права да решават въпроси, НПО, гражданите и политическите сили.
