Неограничена възможност на прокуратурата за намеса в стопанския оборот и за груба репресия на бизнеса прие на първо четене Комисията по правни въпроси на 44-то Народно събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет, беше гласуван на 14 март 2018 г. За пореден път, законотворците създадоха предпоставки за произвол на властимащите, вместо да изработят правни норми, които да уреждат адекватно и устойчиво реални проблеми в обществените отношения. Казано по друг начин - предвижданите промени, тяхната философия, ще доведат до риск с предвидими последици - търговските отношения да попаднат в „черната дупка“ на българското правораздаване, каквато е нереформираната прокуратура.
Това казват в свое становище, изпратено до медиите от дясното обединение на партиите ДСБ, "Да България", "Зелените", БЗНС и ДЕОС.
В мотивите към Законопроекта се твърди, че се целят “изменения, свързани със законодателната рамка за така наречените “корупционни престъпления”, като се създадат предпоставки наказателноправните норми да се прилагат симетрично както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор.
На практика, обаче, са предложени разпоредби, съгласно които всяко неизпълнение на договорно задължение може да бъде третирано като престъпление. Това води до недопустима намеса на държавата в гражданския и търговския оборот. Заличава се границата между наказателна отговорност и гражданскоправната, административната и дисцпилинарната отговорност. Предвижда се недопустимо смесване на стандартите за правна уредба на дейността на частния и на публичния сектор.
Неуспешен е опитът на вносителите да оправдаят опасните промени с Анализа на европейски прокурори за структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от края на 2016 г. Нито една от препоръките на европейските прокурори не може да бъде тълкувана и използвана като повод за погазване на основни свободи в нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз, се казва още в писмото.
Развиването на икономика установена на свободната инциатива е част от Европейския цивилизационен избор на България. Избор, който е защитен от Констутицията и от Хартата на основните права на Европейския съюз. Националното ни законодателство следва да гарантира спокойното упражняване на свободата на договаряне, а не да създава страх от наказателна репресия при всяка сделка.
Ето защо, настояваме, народните представители в пленарна зала да не приемат измененията и допълненията на Наказателния кодекс, предложени от Министерски съвет, казват още от ПП "Демократи за силна България", ПП "Движение Да България", ПП "Зелените", ПП "ДЕОС", ПП "БЗНС".
