Застрашена е идентичността на българските общности в Украйна. До това заключение е стигнал лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Според става въпрос за много сериозен проблем, който се очертава да се появи между двете държави във връзка с ощетяване на правата на българската общност в Украйна.
Това е станало ясно след проведен разговор на външния министър Екатерина Захариева с нейн колега от Украйна.
Поради тази причина след решение на председателски съвет в дневния ред на парламента беше включена декларация за административно-териториалната реформа в Украйна и защитата на целостта на българската общност. Освен от Валери Симеонов, тя беше подписана от председателя на групата на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, съпредседателят на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов и Полина Цанкова от „Воля".
В крайна сметка декларацията беше приета, като "За" гласуваха 109 народни представители, "против" - 0 и "въздържали се" - 19.
Така българският парламент декларира своето категорично несъгласие с подготвяните административни промени и призовава правителството на Република България да предприеме всички възможни действия пред правителството на Украйна, които да гарантират запазването на целостта на българската общност в Болградския район.
Народното събрание призова кабинетът да предложи организирането на спешна междуправителствена среща за обсъждане и набелязване на конкретни мерки и действия за защита на правата и целостта на българското малцинство в Украйна.
Обсъждания
Симеонов обясни, че сме получили информация, че българският район в Украйна ще бъде "нацепен" на пет части. Това ще обезличи българският център и ще бъде много тежък удар върху цялата наша диаспора. Административната реформа, която се бави от три години, ще започне с нашето малцинство.
Той постави въпроса за това трябва ли да подкрепяме Украйна по пътя й към НАТО и Европа.
От БСП възразиха срещу начина на подготовка на декларацията, защото е без предварителни обсъждания в работна група. От левицата изразиха и недоумение от отсъствието на външния министър Екатерина Захариева в пленарната зала.
„Нормално е българската позиция да е в защита на българската общност. Къде е българският външен министър обаче в тази ситуация. Може да подписва всякакви декларации, но в същото време, когато трябва да бъдат защитени интересите на българската общност в Украйна, се прехвърля топката към Народното събрание“, каза Валери Жаблянов от левицата.
Опит депутатите да бъдат вкарани в капан, това пък съзря Павел Шопов от „Атака“ и обвини от трибуната на парламента Валери Симеонов в прокарване на свои задкулисни интереси.
Той се разсърди на подвиквания от залата и се обърна към председателя на парламента Цвета Караянчева с думите "Госпожо, внасяйте ред когато разни идиоти се обаждат от залата".
Управляващите от ГЕРБ изказаха подкрепа за декларацията. Представителят на партията Христо Гаджев я определи като важен сигнал, че България наистина следи как се изпълняват ангажиментите.
"Спомена се правото на местно самоуправление и правото на самоопределение. В крайна сметка една от целите на тази реформа в Одеска област са предстоящите местни избори в Украйна. Защо сега ли, ами защото предстои юни месец това да влезе", каза той и обясни, че реформата трябва да приключи.
Според него раздробяване на Одеска област ще доведе до по-малка политическа представителност на българите в Украйна.
"Тук искам да дам пример с Европа. Ние сме в Европа, Украйна се стреми в ЕС. Примерът на всички страни-членки е да дават възомжност на малките общности, на малцинствата в тях, да имат своите представители в местните власти", изтъкна още Гаджев. Според него е важно Украйна да покаже, че се придържа към европейските стандарти.
От ДПС обявиха, че декларацията за целостта на българската общност в Украйна не решава нито един въпрос.
"Ние от ДПС винаги сме защитавали правата на българските общности, живеещи извън България и тази наша политика е последователна и тя ще продължи и занапред. Доколкото за конкретната декларация и водени от текстовете в самата декларация бих искал да заявя, че ние от ДПС споделяме, че трябва да се спазват поетите ангажименти към международни актове, в които всяка една от държавите е страна, включително и за България се отнася ,включително и за Украйна.
Освен това ние споделяме, че идеята, че европейските и евроатлантическите стремежи на държавите от Източна Европа, които все още не са членове на Ес и НАТО, трябва да бъдат подкрепени от България, включително и на страните от Балканите", посочи лидерът на партията Мустафа Карадайъ, цитиран от Фокус.
Припомняме, че проблемите с малцинствата в Украйна, в това число и българското не са от вчера. През миналата година от "Възраждане" повдигнаха въпроса за приетия на 25 април от украинския парламент закон за задължителното използване на украинския език като официален.
Според приетия от Върховната Рада закон, всички държавни служители, доктори, учители, упражняващите свободни професии, адвокати и други ще трябва да говорят само на украински език или ще бъдат глобени.
Още през 2016 година пък българите в Украйна поискаха автономия, каквато имаха кримските татари. Не говорим за териториална автономия и за отцепване на райони, а става дума за културна автономия, за запазване на българската културна общност, за съхранение на езика.
