След години на нестабилност от месец юни България отново има редовно избрано правителство, което представлява своеобразна широка коалиция. Премиерът либерал Николай Денков иска най-вече да освободи съдебната система от политическото влияние и да присъедини страната си към Шенгенското пространство. За тази цел обаче Нидерландия и Австрия ще трябва да вдигнат ветото си.
Николай Денков (61 г.) от антикорупционната партия „Продължаваме промяната“ е министър-председател до март 2024 г. След това ще бъде сменен от Мария Габриел (ГЕРБ). Физикохимикът преди това беше министър на образованието.
STANDARD: Какви реформи провеждате, за да направите съдебната система по-независима и правителството в Нидерландия да се откаже от ветото си срещу приемането на България в Шенген?
Денков: Правим реформите единствено и само защото искаме да подобрим съдебната система в България, а не за да удовлетворяваме нечии желания. Миналата седмица в парламента усъвършенствахме антикорупционния закон. На второ място, става дума за повишаване и подобряване на контрола върху главния прокурор. Поради слабости в тази сфера се стигна до множество решения на Съда на ЕС срещу България. На трето място, става въпрос за състава и процедурата на избор на членовете на съдебната власт. Досега беше сравнително лесно да се влияе политически на членовете му, но сега промените имат за цел да намалят възможно най-много политическото влияние върху съдиите. Някои от тези реформи изискват конституционни промени, които искаме да завършим до края на годината.
Още: България ще получи подкрепа за Шенген, ако изпълни задачите си до края на годината
STANDARD: В момента има добро сътрудничество между вашата партия „Продължаваме промяната” и партия ГЕРБ. Разбира се, трябва да се очаква съпротива, ако се засегнат старите мрежи на ГЕРБ. Какво трябва да свърши правителството, за да сте удовлетворен?
Денков: Ако успеем да направим тези промени в Конституцията и законите, това само по себе си би било значително постижение. Всички партии, които стоят зад кабинета, подкрепят това. Засега всичко протича съгласно програмата, която беше изготвена в началото на съвместната работа в правителството. Не виждам никакви признаци някой да иска да прекъсне това.
STANDARD: Очаквате ли Нидерландия да се откаже от ветото си, ако съдебната реформа бъде проведена до срещата на върха на ЕС на 6 декември?
Денков: Не мога да говоря от името на други, но Нидерландия винаги се е фокусирала върху българската съдебна система и ясно е дефинирала слабите места и промените, които очаква. При това става въпрос и за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Точно това правим и затова очаквам много положително потвърждение от Европейската комисия. Тогава Нидерландия вече няма да има никакви аргументи срещу присъединяването на България към Шенген. Ако можем да обезсилим аргументите им, не виждам как Нидерландия или Австрия могат да обосноват съпротивата си срещу присъединяването на България.
Още: Премиерът изпревари президента по доверие
STANDARD: Как ще убедите австрийското правителство? То твърди, че има твърде много миграция към Централна Европа.
Денков: Контролираме границите си много активно. Само тази година сме предотвратили около 150 000 опита за незаконно пресичане на границата. Също така работим много активно и срещу трафикантите – става въпрос за международна мрежа. Над 12 000 нелегални мигранти са задържани в България, в противен случай щяха да бъдат някъде из Европа. Освен това, според статистиките по-малко от два процента от мигрантите идват по т.нар. източен маршрут през България или Румъния.
STANDARD: Въпреки това австрийското правителство наложи вето.
Денков: Убедени сме, че Австрия ще спечели значително от това България и Румъния да са в Шенгенското пространство. Защото в момента съществува абсолютно ненужен граничен контрол между България и Гърция и между България и Румъния. Въпреки че няма съществен брой преминавания, там патрулират 1500 служители, които иначе биха могли да бъдат прехвърлени към българо-турската и българо-сръбската граница. Австрия беше първата държава от ЕС, която призова за по-строг контрол на външните граници. Ако България и Румъния са в Шенген, този контрол може да бъде много по-ефективен. Във всеки случай съсредоточаването върху вътрешните граници не допринася за възможно най-добрата защита на външните граници. Готови сме също така да поканим и патрули от Австрия, Германия и Нидерландия. Всеки е добре дошъл да види как защитаваме границата и дори да ни посъветва. Освен това е необходимо да се инвестира повече в техника и техническа помощ по външните граници.
Още: ПП-ДБ внесоха реформата в службите и обвързаха смяната на директорите им с Шенген (ВИДЕО)
STANDARD: Какви са икономическите последици от ветото на Австрия върху влизането в Шенген?
Денков: Всички европейски страни, включително България и Австрия, се борят с висока инфлация и високи цени на храните. ТИР-овете, превозващи храни, стоят блокирани с дни на границите между България и Румъния и Румъния и Унгария, защото не сме част от Шенгенското пространство, а това струва пари. Премахването на тези изкуствени граници би намалило транспортните разходи, а по този начин и цените на храните и инфлацията. Има значителен износ на хранителни стоки от България през Румъния към по-западните страни от ЕС. Замърсяването на въздуха от камиони, чакащи на границите, също е проблем. Австрия също така е и един от най-важните инвеститори в България. Австрийската стопанска камара иска да надгради това, но обстоятелството, че не сме в Шенгенското пространство, създава трудности за компаниите. Присъединяването на България към Шенгенското пространство би подпомогнало и интеграцията на Западните Балкани.
STANDARD: По какъв начин?
Денков: Настоящото българско правителство е силно проевропейско. Искаме това да остане така. Ние искаме да решим вътрешните си проблеми, но също така да бъдем признати за равноправен партньор на другите западни страни. Но в България имаме много силна опозиция, която иска нещо различно от това и гледа на изток. Ако си „напишем домашното“ и въпреки това не бъдем допуснати в Шенген и еврозоната, опозицията би казала: „Каквото и да предлага Западът, той не ни припознава като равностойни“. Това би било от полза не само за прокремълската опозиция тук, но и за подобни сили в Република Северна Македония и Сърбия. Всичко това показва, че има по-голяма много важна битка за европейското бъдеще на Балканите.
STANDARD: Австрия е зависима във висока степен от руския газ. В момента се строи газопровод за неруски газ през България към Сърбия, който идва от Гърция. Може ли и Австрия да спечели от това, за да стане по-независима от руския газ?
Денков: Да, защото при газа от Гърция има варианти за значително увеличаване на капацитета. С удоволствие бихме обсъдили с Австрия, доколко тя би била заинтересована от този пренос и как вижда бъдещето на тези газопреносни системи през следващите години.
STANDARD: По настояване на България Северна Македония трябва да включи българския етнос в Конституцията си, за да може да започне преговори с ЕС. Възможно е в македонския парламент да няма достатъчно гласове за това. Как можете да помогнете на Северна Македония, за да може тя най-накрая да започне преговори с ЕС?
Денков: Много е лесно да оставим дебатът между обществата и между политиците да ескалира. Ние обаче избягваме това. Но ако гражданите на Република Северна Македония искат да бъдат европейци, те трябва да направят това, което беше договорено с Европейската комисия. Например ние се обединихме в общо правителство с нашия основен политически съперник, за да сформираме проевропейско правителство. Не мисля, че това е невъзможно. Но ако нечий основен интерес е да се бори за изборни резултати, тогава, разбира се, няма да се получи.
STANDARD: Бившият български премиер Кирил Петков заяви, че лошите отношения между Северна Македония и България се дължат на влиянието на Русия. Има ли такова влияние и в Западните Балкани? Неотдавна сръбски милиции извършиха терористична атака срещу косовската полиция.
Денков: Ситуацията между Косово и Сърбия ми напомня една над 100-годишна поговорка, според която Балканите са като буре с барут. Всеки инцидент може да има изключително сериозни последици. Така че наистина трябва да сме изключително внимателни.
STANDARD: Има и поговорка: „Това, което започва на Балканите, не остава само на Балканите“.
Денков: Да, тя има много подобно значение. Това е така, защото няколко сили се опитват да разширят влиянието си на Балканите. Ние тук се намираме на кръстопътя между Мала Азия и Русия и силите на Европа. Затова трябва да бъдем много силни в нашите ценности. Ако не се спазват европейските принципи, върховенството на закона и международното право по смисъла на ООН, тогава отново могат да започнат войни. Единственият начин това да се предотврати е да се използва опитът, който западноевропейските страни показаха на света. Щом мирът и сътрудничеството между Франция и Германия са възможни, те могат да са възможни навсякъде, но за целта трябва да се придържаме към съществуващите правила.
STANDARD: Какво трябва да се направи, ако една държава не се придържа към правилата?
Денков: Тогава останалите би следвало да изолират тази страна. Това се вижда по примера с Русия. Съвсем ясно е, че агресорът е Русия. Украйна защитава своя народ. При Украйна не става въпрос само за територия, а за семейства, деца и за всичко, което се разрушава там.
STANDARD: Трябва ли да бъдат въведени санкции срещу Сърбия?
Денков: Сърбия се опитва да седи на няколко стола. Но всеки знае, че това не може да трае особено дълго. Ако иска да е проруска, тогава да го заяви; ако иска да е проевропейска, това би било следваща възможност. Сърбия трябва да вземе това решение.
STANDARD: Обратно към агресията на Русия. В България беше намерен дрон. Какво ще направите, за да защитите България от руската агресия и едновременно с това да покажете солидарност с Украйна?
Денков: В изконния интерес на България е да помогне на Украйна, за да може войната да бъде държана колкото се може по-далеч от границите на България. Следователно няма противоречие между тези две неща, както руската пропаганда се опитва да внушава. Вече работим активно по подобряването на нашата отбранителна система, на нашата армия, включително на бреговата охрана. В момента строим военни кораби, които много скоро ще се появят в Черно море. Става дума също за противоракетни системи, поръчали сме изтребители F-16 и сме пред сключването на договор за почти 200 бронирани военни машини. За сухопътните войски изграждаме бързо всички необходими елементи, които бяха отлагани години наред. Сътрудничим си активно с нашите съседи, като например с Румъния и Турция. Заедно с Полша трябва да се интегрираме изцяло в отбранителната система на Източния фланг.
STANDARD: Русия представлява не само военна заплаха. В рамките на хибридната война се провежда и пропаганда. Кремъл също така има влияние в българските тайни служби и в България има много руски шпиони. Какви мерки ще предприемете срещу тази хибридна война на Кремъл?
Денков: Поради исторически и културни причини тук пропагандата на Кремъл е много силна. Това, което можем да направим, е преди всичко винаги да казваме истината. Имаме нужда от доверието на хората и затова трябва да използваме правилните аргументи. За съжаление това не е достатъчно. Тъй като хората лесно стават подозрителни, защото са били лъгани много, много, много години. Хибридната пропаганда разчита на емоциите, така че хората да не слушат аргументи. Те не ги слушат, когато се страхуват от нещо или когато са развълнувани. Затова трябва да подобрим комуникационните си умения тук.
Що се отнася до шпионите, миналата година трябваше да изгоним 70 от тях. През тази година имахме проблем с трима свещеници от т. нар. Руска църква в България. В действителност се оказа, че те работят много активно срещу интересите на България и Северна Македония.
С някои тайни служби работя много, много добре. Но това, което виждаме, е, че когато става дума за корупция и руско влияние, при други има нещо като сляпа зона. Все още обсъждаме с лидерите на другите партии, които подкрепят кабинета, дали трябва да променим закона за тайните служби. Някои неща биха изисквали одобрението на президента, но от него има най-силна съпротива. Винаги съм се опитвал да работя съвместно с президента (Румен Радев - бел. ред.), но за съжаление не виждам готовност за това от негова страна.
STANDARD: Прокремълските сили в България много често използват необходимото закриване на въглищните електроцентрали, за да манипулират обществеността. За да не губи България повече евросредства, неотдавна изпратихте план в Брюксел. Как ще намалите емисиите на въглероден диоксид?
Денков: В плана, който представихме на Брюксел, не става въпрос за намаляване на емисиите от въглероден диоксид. Трябваше да предложим как да използваме инвестициите от европейските фондове, от държавния бюджет и от частни инвеститори, за да развием в бъдеще региона, в който сега има въглищни централи. Водя преговори със синдикатите, за да разберат какво пише в документа. Но днес тези хора работят против собствените си интереси. Ние като правителство се опитваме да им помогнем да развият региона си, но те не го разбират.
STANDARD: Въпреки това България трябва да намали емисиите на въглероден диоксид.
Денков: Постепенно се намаляват производството на въглищните електроцентрали и емисиите на въглероден диоксид. Но тази промяна не се случва, защото някой в Брюксел е решил да направи един или друг план. Промяната настъпва, защото пазарът на електроенергия и технологиите за производство на ток се променят много бързо. През следващите години все още ще се нуждаем от въглищни електроцентрали, защото те подсигуряват базисни енергийни потребности. През миналата година те бяха изключително важни. Но постепенно тази потребност ще намалява, особено когато построим нови блокове в атомната електроцентрала. За съжаление хората, засегнати от тези промени, все още не са готови да седнат заедно, да обсъдят и да разберат какво предстои.
Интервю на Аделайд Вьолфл
