ГЕРБ и ДПС са виновни за това, че не получаваме второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно от думите на бившия премиер Николай Денков по време на брифинг в парламента.
Още: "Ще има бавене докато се приеме бюджета": Ивелин Михайлов с прогноза кога ще влезе "Величие" в НС
"През последните седмици започна да се поставя въпросът защо все още не сме получили второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Сигурен съм, че това ще бъде тема през месеците на предизборната кампания. ГЕРБ и ДПС саботират правосъдната реформа и жертва на този саботаж пада второто плащане на Плана за възстановяване и устойчивост", коментира Денков.
Какво точно бавят ГЕРБ?
По думите му, за да бъде извършено второто плащане трябва да бъдат приети промените в Закона за личния фалит, правилата за работа на антикорупционната комисия, Законът за защита на сигналоподателите и пътната карта за климатичната неутралност.
Той уточни, че всичките тези актове, които трябва да бъдат гласувани са блокирани в комисии, ръководени от ГЕРБ.
Още: ЦИК потвърди: Партия "Величие" ще има 10 депутати в 51-ия парламент
Още: Проф. Даниел Вълчев: Вижда се, че това са били едни безобразно проведени избори
Денков уточни, че докато не бъдат осъществени реформите, записани в плана, няма да получим средства. Той коментира и предложението за отлагане на либерализацията на електроенергийния пазар за битовите потребители, като според него това няма да помогне с нищо. "Това е очевиден, популистки ход, който ще направи още по-трудна либерализацията, която така или иначе трябва да се случи", заяви Денков. ОЩЕ: Правосъдният министър предупреждава: Промените в съдебния закон ще се забавят
Причините за бавенето, според ПП-ДБ
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Проф. Киров: В съдебното решение за незаконните депутати има нарушение на Конституцията
Още: Един от касираните парламентаристи: Никой не се е родил депутат, няма драма
Атанас Славов уточни, че ГЕРБ и ДПС са ни закарали на избори, за да запазят своите удобни мнозинства във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет.
"На второ място, за да могат да използват предизборно антикорупционната комисия, която от септември месец е с увеличени правомощия, разследващи функции, но със старо ръководство. Трета причина, да получат амнистия за потенциални сигнали и разследвания", добави бившият правосъден министър. ОЩЕ: Край няма: Нов завой в една от поръчките за високоскоростни влакове с пари от Плана за възстановяване
ПП-ДБ припомниха хронологията за ПВУ
От ПП-ДБ припомнят, че от юли 2020 година, когато Европейският съвет създаде Механизма за възстановяване и устойчивост, до април 2021 година, ГЕРБ не са изработили и не са предали българския ПВУ - заради което по думите им държавата губи предварително финансиране от 1.5 млрд. лв.
Още: Правителство оцеля, правителството си замина: Новото разпределение на депутатите
Още: С дебат за гъбарите: Стегнато мина второто чете на бюджета на ДОО през комисия
От ПП-ДБ обръщат внимание още, че първото служебно правителство на президента Радев подава официално на ЕК версия на плана през октомври 2021 г. - с предвидено затваряне на 1.4 ГВ ТЕЦ мощности и изграждане на газова мегацентрала.
"ЕК не одобри тази версия на плана. Редовният кабинет “Петков” ревизира отхвърления от Еврокомисията план - намери решения за енергетиката (изваждане на мегагазова централа и затваряне на 1.4 ГВ мощности) и за върховенството на закона (ангажименти за отговорност на главния прокурор и реформа на анти-корупционната комисия). Европейският съвет и ЕК одобриха ПВУ през май 2022 г. През август 2022 г. беше подадено първо искане за плащане, като 2.6 млрд. лв. бяха получени след стандартната 3-месечна оценка на ЕК през декември 2022 г., по време на втория служебен кабинет на президента Радев. През юни 2023 г. кабинетът “Денков” наследи изпълнени по-малко от половината етапи и едва 3 от 21 законодателни мерки, необходими за второто плащане. До октомври 2023 година бяха изпълнени допълнителни 28 етапа по 2-рото плащане, от които 18 – законодателни). Към април 2024 г. всички мерки от компетенциите на Министерския съвет бяха изпълнени, както и 17 от 21 законодателни мерки", отчитат още от ПП-ДБ.
