„България е поела ангажимент до 2026 г. да се намалят въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40%. Това може да се случи без затваряне на енергийни мощности в България. Може да се постигне чрез технологични подобрения в нашите ТЕЦ-ове – филтри, улавящи замърсяващите частици, оптимизиране на горивния процес. Никой в Европа не е затворил вратата за разговори и има гъвкавост с оглед на настоящата многопластова криза. Отпуска се и допълнително финансиране за справяне с енергийната криза.“
Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Цветелина Пенкова пред Дарик радио в предаването „Седмицата“. Тя уточни, че се отпускат средства, ако се спазват всички критерии, свързани с енергийна ефективност, с повече инвестиции във възобновяеми източници на енергия.
Пенкова предупреди, че не може да става дума за предоговаряне на целия План, тъй като това наистина би създало доста сериозни пречки и проблеми:
„Единствено и само в частта „Енергетика“ може да се добавят допълнителни проекти, които да подпомогнат справянето ни с енергийната криза. „По някаква причина в момента в общественото пространство се наслагва тезата, че всъщност ние говорим за незабавно закриване и затваряне на мощности на част от ТЕЦ-овете. Това не е така“, отбеляза Цветелина Пенкова.
ОЩЕ: Планът за възстановяване не предвижда затваряне на централи, категорични са ПП
Тя каза още, че в дългосрочен план трябва да се намали нашата зависимост от изкопаеми горива и в частност – въглища. „Има и друг срок, който е 2038 г., в който наистина вече трябва да говорим за намаляване зависимостта ни и за по-малко използване. Т.е. тези 40% от енергийния микс, които идват от въглищните централи, трябва да бъдат драстично намалени до 2038 г., защото поради високите цени на въглеродните емисии, тяхното функциониране ще стане икономически нецелесъобразно. Постепенно и поетапно ние трябва да залагаме и на други допълнителни мощности, които да не нарушат стабилността, сигурността и най-вече тежестта на цените върху нашите домакинства и индустрия“, коментира евродепутатът.
Тя отбеляза, че това означава повече инвестиции във възобновяеми източници, технологични подобрения, които да намалят замърсяващите функции на ТЕЦ-овете, и залагане на развитие на енергия, която е по-чиста или с по-нисък въглероден отпечатък като ядрената енергетика.
По отношение на мерките, които се взимат на прага на идващата зима, Цветелина Пенкова каза, че те са предприети и на европейско ниво, и на национално ниво. Отбеляза две от тях: „Едното е т.нар. „солидарна вноска“. Това всъщност се отнася за производители на електроенергия, които използват изкопаеми горива. Ако един такъв електропроизводител, който използва изкопаеми горива, е натрупал печалби повече от 20% в сравнение с предходните три години, тези печалби могат да бъдат обложени с поне 33%. Държавата може да използва тези средства за подпомагане на домакинствата и индустрията.
Друга мярка, за която говорим, е за електропроизводители, които използват други източници на енергия, т.е. възобновяеми енергийни източници. И тук се включва например и нашата ядрена централа. Там има конкретен таван от 180 евро на мегаватчас. Т.е. ако те продават електричество на 220 евро, 40 отиват в държавата, отново за подпомагане на домакинства и на индустрия.“
ОЩЕ: ЕК одобри първото плащане от 1.37 млрд. евро по плана за възстановяване
По темата Шенген Цветелина Пенкова каза, че наистина в момента има сериозни обструкции от страна на Нидерландия. Швеция също изразява някои притеснения, но те още нямат конкретна официална позиция. „За мен това, което е важно, е тук да се използват абсолютно всички канали на дипломация и преговори от страна на България. Може би е редно да припомним на Швеция, че ние бяхме една от първите държави, които ратифицираха в Народното събрание тяхната кандидатура за членство в НАТО“, изтъкна тя. Евродепутатът смята, че не можем да говорим за някакъв двоен стандарт.
„Когато говорим за европейско партньорство, то е двустранно. Добре е да се припомнят някои от тези факти, защото наистина следващите три седмици са ключови. За жалост, истината е, че вероятно вътрешнополитическата нестабилност и процеси също оказват влияние върху тези решения, но отново трябва да прозвучи ясно позицията, че когато говорим за приемането ни в Шенгенското пространство, има ясно разписани критерии по отношение на изпълняване на технически изисквания, каквито ние изпълняваме“, коментира Пенкова.
Евродепутатът открои и опасността от разочарование сред българските граждани: „Това, което в момента се случва, е сериозна дискриминация към българските и румънските граждани. И това се осъзнава. И това са аргументи, които прозвучаха и по време на дебата за присъединяването на двете държави в „Шенген“ в Европейския парламент. Наша задача и като членове на Европейския парламент, и всички членове на българските власти да лобират активно и да изкажат ясно тази позиция, че ние не бива да допускаме това нарушаване на правата на българските и румънските граждани и тези дискриминационни практики, които продължават вече 11 години.“
Цветелина Пенкова припомни, че от 2011 г. има ясно становище на министрите на вътрешните работи, че България изпълнява всички технически критерии, а мисията отпреди няколко седмици също препотвърди това.
