Поредна седмица изтече, поредни държавни институции не искат да се занимават с поставени от Actualno.com въпроси по актуални теми.
Този път мълчанието е за и на прокуратурата. Още на 2 август изпратихме въпроси до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), касаещи случая с хакерската атака срещу НАП, който върви като сапунен сериал. Съществените въпроси са 3 и касаят положението със защитата на личните данни – тема, по която отговорна е точно КЗЛД. Ето и какви са питанията:
Във връзка с разпространени лични данни от страна на прокуратурата на висши политици и магистрати (Бойко Борисов, Делян Пеевски и Сотир Цацаров):
1. Има ли правомощия КЗЛД да глоби отговорните за теча на подобна информация - тоест Специализираната прокуратура?
2. Ще глоби ли КЗЛД Специализираната прокуратура, ако има такива правомощия в случая?
3. Тъй като е публично известно, че две националния телевизии (Нова телевизия и ТВ "Европа") са показали в ефир информация, позволяваща да се намерят хакнатите от НАП данни (линк за достъп към данните, парола и потребителско име), как ще реагира КЗЛД в случая? Ще бъдат ли глобени двете телевизии?
Към момента на пускане на настоящия материал Actualno.com не разполага отговор по нито един от тези въпроси.
Втората серия въпроси касае първата порция от публикувани от прокуратурата доказателства по делото срещу обвиняемите за кибертероризъм от TAD Group. Целта на питанията е да бъде кристално ясно изчистена хронологията на задържането на Кристиян Бойков – соченият за физически извършител на хакерската атака от прокуратурата.
Попитахме държавното обвинение кога точно е арестуван Бойков – дата и час. Причината за този основен въпрос е съмнение, че на база изложени публично доказателства от Спецпрокуратурата, при липса на потвърждение за точните времеви параметри на ареста на Бойков може и да се окаже, че няма как той да е пратил някой от двата имейла (или и двата) до български медии, касаещи новината за атаката срещу НАП - ако преди това вече е било в ареста. Попитахме и дали една от снимките на Бойков, публикувани като доказателства, показва моментът, в който е изпратен мейлът с връзка за сваляне на базата данни или мейлът, който (уж) е писан от руски хакер. На база представените данни изглежда става въпрос за втория мейл. Към момента на публикуване на материала няма отговор.
Иначе прокуратурата вече пусна втора порция доказателствен материал по случая с хакерската атака срещу НАП. В официалното съобщение, държавното обвинение уточнява, че: "В съответствие с чл.41, ал.2 от КРБ, Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура считат, че българските граждани имат право на информация по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не се засягат чужди права."
Какво показват доказателствата - научете в този материал!