Историческото вдигане на ветото на България през 2022 г. трябваше да продължи с включването на българите в македонската конституция през 2023 г. Трябваше, но не стана. Първият опит за това се отложи за неопределено време. Нещо повече - продължиха гоненията срещу македонските българи, закриха се българските клубове и се появиха черни списъци за влизане в страната, които станаха повод за напрежение. Ето още какво стана през изминалите 12 месеца в отношенията ни със Северна Македония.
Конституционни промени само на думи
Най-важното събитие през 2023 г. трябваше да бъде включването на българите в Северна Македония в македонската конституция, но това не се случи. Конституционните промени се отложиха, а с това и началото на преговорния процес на Скопие за ЕС. ОЩЕ: Властта в Скопие излезе с манифест за обединение с опозицията за ЕС
Промените в конституцията бяха одобрени от правителството на Северна Македония. Процедурата стартира след като през юли македонската конституционна комисия гласува необходимостта от конституционни промени и предаде заключенията на парламента.
Заседанието на македонския парламент обаче беше прекратено след дебатите и гласуване не се проведе, т.е. въпросът се отложи за неопределено време. Причината е липса на мнозинство.
Приемането на промените в Конституцията на страната е предвидено да се осъществи в три фази, като две от тях изискват мнозинство от 80 депутати от 120-те членове на парламента на Република Северна Македония. С 80 гласа трябва да бъде гласувано и предложението за необходимостта от промяна на Конституцията. ОЩЕ: САЩ искат бързо приемане на Северна Македония в ЕС - споменават България, но не и опозицията в РСМ
Закриха българските клубове
През последните 12 месеца всички български клубове в югозападната ни съседка бяха закрити. Причината е, че те отказаха да си сменят имената си, което се наложи след приетия в края на миналата година закон, който им забрани да имат български имена. ОЩЕ: Скопие настоява българските клубове да сменят имената си, ако искат да работят
През април пък имаше ново нападение вече срещу закрития български културен център "Иван Михайлов" в Битоля. Този път надписът на клуба беше залят с черна боя. ОЩЕ: Ново нападение срещу българския културен център в Битоля
Гоненията срещу македонските българи продължиха
Гоненията срещу македонските българи продължиха. Още в началото на годината пребиха секретаря на културния клуб "Цар Борис Трети" Християн Пендиков в Охрид. По този случай излезе и версия за тип инсценировка, защото от социалните мрежи беше извадена снимка на Пендиков на митинг на ВМРО-ДПМНЕ т.е. беше представен като един от тези с най-силна антибългарска реторика. Пендиков обаче получи българско гражданство, а процесът за нападението срещу него си остава в бъдеще време: Стачка на съдебната администрация отново отложи делото за побоя на Християн Пендиков
През юни съпредседателят на сдружението на българите в Северна Македония "Шемето" Бекир Кадриески бе пребит от непознат в град Струга.
Освен побоищата държавната машина също бе впрегната срещу македонските граждани, които не крият своя български произход. ОЩЕ: Секретарят на българския клуб в Охрид е със спукани ребра и счупена челюст
Българско гражданство за преследваните
През май президентът Румен Радев връчи български документи за самоличност на Любчо Георгиевски и Благой Шаторов на церемония в Гербовата зала. Вицепрезидентът Илияна Йотова подписа указите за придобиване на българско гражданство на основание на техния български произход. ОЩЕ: Радев ще връчи български документи на Любчо Георгиевски и Благой Шаторов
Жестоко пребитият секретар на сдружението "Цар Борис III" в Охрид Християн Пендиков също вече е български гражданин. Молбата му за придобиване на български паспорт бе одобрена от компетентните институции в София, а на официална церемония в президентската институция на 10 май той получи удостоверението за гражданство. "Чувствам се по-спокойно, че мога да отивам в Северна Македония, където ми предстоят съдебни процеси. Чувствам се по-защитен, когато знам, че ме защитава държава като България. В Северна Македония ежедневно получавам заплахи за живота си", каза Пендиков след церемонията.
Черните списъци
Черните списъци всъщност бяха новината за българо-македонските отношения през 2023 г. Макар и не позитивна, всъщност това беше черешката на тортата през годината.
Ескалацията по темата стана на годишнината от рождението на Гоце Делчев, когато югозападната ни съседка въведе драконовски мерки на границата и не допусна български граждани да почетат годишнина от рождението на българския револиционер. Имаше и отказ на властите там заедно с българската делегация да се преклонят пред героя. ОЩЕ: Демерджиев: Поисках Скопие да обясни за спрените на границата българи
Част от демонстрацията беше и отказът на македонския вътрешен министър Оливер Спасовски да се поклони заедно с българския Вътрешен министър Иван Демерджиев пред Гоце Делчев. ОЩЕ: Спасовски отказал на Демерджиев да се поклонят заедно пред Гоце Делчев.
Българското външно министерство още същата вечер реагира, като определи поведението на Северна Македония като унизително и недопустимо спрямо българските граждани. ОЩЕ: МВнР: Властта в РСМ постъпи унизително и недопустимо спрямо българския народ
С това обаче не приключи недопускането на българи в страната. През май евродепутатът Андрей Ковачев и Милен Врабевски не бяха допуснати да влязат в Северна Македония. Той искаше да поднесе цветя на Мемориала в Ново село, за да почете паметта на загинаите българси войни. ОЩЕ: Не допуснаха Андрей Ковачев да влезе в Северна Македония
Обяснението на Скопие тогава беше, че евродепутатът и Врабевски не е разрешено влизане в страната "поради неизпълнение на условията за влизане в Република Северна Македония".
Какво ще се случи през 2024 година - геополитиката вече е много сложна предвид войната в Украйна и опасността да не бъдат добре защитени българските интереси в отношенията със Северна Македония расте.
