България през 2023 г.: Гласувахме на най-нечестните местни избори досега

Ако беше жив Алеко Константинов да погледне какви местни избори произведохме в България през 2023 г., сигурно щеше да напише продължението на "Бай Ганьо прави избори".

Още: Ваня Григорова: Всичко в държавния бюджет е кодирано

Още: Кога ще се разглежда проектобюджетът на страната след Нова година?

Няколко предложения за заглавия на новото издание от нас:

• "ЦИК, ДАНС и ВАС правят избори";
• "Бай Ганьо и принтерите на бюлетини";
• "Бай Ганьо, чичо Цено и шефът на ДАНС влезли в един бар..."

След спиралата от предсрочни парламентарни избори, политическа нестабилност и буквален цугцванг в политическите нагласи на обществото в последните две години, дойде ред за най-важните избори у нас - местните. Редица анализатори с право отбелязват, че именно в този вот е съсредоточено разпределението на най-голямата власт и тази с най-голям бюджет, а Общинските съвети са своебразни 265 местни парламента.

Всички спечелиха всичко, никой не спечели нищо

Изборите на 29 октомври и балотажите на 5 ноември произведоха редица новини и скандали, но общото усещане напомни на онази стара максима: "Като спечелиш, не знаеш какво губиш, и като губиш, не знаеш какво печелиш". Местните избори разместиха сериозно политическата карта в страната, а резултатите се тълкуваха като основополагащи за бъдещето на сглобката и мнозинството в националната власт. До сътресения в Народното събрание и "Дондуков" 1 не се стигна, основно защото сякаш всички спечелиха всичко и никой не спечели нищо едновременно.

Още: Президентът Румен Радев осъди атаката в Магдебург

Още: Киселова: Полагат се усилия за съставяне на правителство

На фона на гигантския недействителен вот, твърдения за купено и контролирано гласуване, както и ужасяващо ниската избирателна активност, стои въпросът как се справиха партиите. С уговорката, че трудно може да се правят национални изводи на база местни конюнктури, предлагаме един бърз и неизчерпателен поглед:

• ГЕРБ-СДС отново са първа политическа сила по брой кметове и общински съветници. Въпреки това обаче партията на Бойко Борисов загуби голяма част от влиянието си в местните парламенти, а голяма част от дългогодишните и успешни кметове на бившият премиер отидоха до балотажи. Дългогодишни "крепости" на ГЕРБ като Варна, Шумен, Разград, Видин, Пазарджик и дори София паднаха в плен.
• Коалицията между "Продължаваме промяната" и Демократична България се яви почти навсякъде обединена, макар и с някои различни листи за общински съветници по места. Резултатите на коалицията надхвърлиха очакванията и показаха силна електорална подкрепа по места в София, Пазарджик и особено Варна, а тежестта на ПП-ДБ в общинските съвети също е значителна и незаобиколима. Коалицията претърпя крах в областни градове, на които беше първа политическа сила на националните избори като Русе например.
• БСП и на тези избори се провъзгласиха за единствените, които значително били повишили резултатите си на общо ниво. По-детайлен преглед обаче показва, че обявените от Корнелия Нинова успехи се дължат основно на партньорите на БСП или дори на вътрешната опозиция в партията - пословичен пример за това е София и кметската надпревара за Ваня Григорова. 

ОЩЕ: Кметове на малки общини с много по-високи заплати от Пловдив и София (СНИМКИ)

• ДПС традиционно не се представя добре на местни избори, особено в градовете извън техните "бастиони". Изненадващи бяха и резултатите в областни градове като Разград и Шумен, където, за разлика от Кърджали, ДПС не постигна особени резултати.
• Проруската партия "Възраждане" влезе в предизборната кампания с най-големите заявки и най-голямото самочувствие за изборни победи по места. Анализатори очакваха партията на Костадин Костадинов да опита да проникне в местната власт, откъдето да укрепи своите местни структури и да се утвърди на политическата карта. Нищо подобно обаче не се случи - "Възраждане" преживяха най-звучната катастрофа на местен вот, спечелвайки едва един общински кмет и няколко селски. Влиянието им в общинските съвети е почти незабележимо.
• Местните играчи - специално внимание и на тези местни избори привлякоха множеството местни коалиции, независими кандидати за кметове и инициативни комитети, листи с експерти и независими общински съветници. Тази категория не-политически кандидати спечелиха завидно количество гласове и показаха за пореден път още едно доказателство за деинституционализацията на политическия ни процес.

Още: Шкварек: Все по-вероятно изглежда, че може да има редовно правителство

Още: Иван Костов: Имахме план за България, но той беше саботиран

ЦИК + ДАНС = ВНЛ

Всички тези резултати обаче нямаше да са същите без да се случи едно от най-големите активни мероприятия в най-новата ни история. В последния ден от предизборната кампания и часове преди деня за размисъл на 27 срещу 28 октомври Централната избирателна комисия (ЦИК) взе скандалното решение за отмяна на машинното гласуване на местните избори. От комисията обосноваха решението си с доклад на ДАНС, според който зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов е компрометирал устройствата за гласуване, макар те вече да са просто принтери на бюлетини след последните поправки в Изборния кодекс.

Още: "По-слаба ЦИК не е имало": Предложение изборните комисари да са съдии (ВИДЕО)

Освен политическия натиск към ЦИК, гражданският такъв беше също с големи размери, но в обратна посока - с искане за връщане на машините за гласуване. Именно заради съмненията в политизиране на изборния процес, редицата сигнали за нарушения и масово недоверие към изборите се оказа, че почти половината от пълнолетните българи определиха изборите като нечестни. Само 19% определиха изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ, показа проучване на TREND в средата на ноември 2023 г.

И за да няма съмнения и още обърквания от това какво точно се случи и защо се създаде усещането за страхотен синхрон между институции и част от политическите партии, ви припомняме тази пълна хронология на един безпрецедентен изборен хаос - "Поредица от много съвпадения".

Нагласите на хората не са случайни - оказа се, че след като гласуването на местните избори се проведе само с хартиени бюлетини, то във всички общини делът на недействителните гласове е тревожно висок. Редица анализи показаха, че и на тези избори липсата на машинно гласуване, което да осуети умишленото саботиране на гласовете (т.нар. "инвалидизиране" на бюлетини), е позволило да се организират познатите схеми по места с "погрешно" преброяване и отчитане на гласовете.

Още: Активното мероприятие успя: Над 400 хиляди гласа от изборите са невалидни (СНИМКИ)

Чичо Цено и други Алекови герои

Наред с поредицата от изборни нарушения, повечето от които останаха скрити за очите на публиката, видеонаблюдението на броенето на бюлетините успя и на тези избори да улови големи куриози. След като бяха въведени задължителните камери с микрофони, които да излъчват пряко онлайн отчитането на вота във всяка секция още на предишните избори, то и сега част от записите определено могат да надминат и най-рейтинговите комедийни формати по телевизиите.

Като символ на голямата картина стана примерът от врачанското село Малорад, където две изпуснати погрешка реплики пред изключения, според избирателната комисия, телефон взривиха социалните мрежи - "Тука сме си наши хора" и "чичо Цено, кой номер?" (ВИДЕО).

"Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей..." Как ще се види, че Цанковата кандидатура преодолява? Трябва да ревизираш бюлетините в ръцете на избирателите, трябва да разкъсаш неблагонадеждните бюлетини и да им раздадеш благонадеждни или ако не искат - трябва да изгониш избирателите. ... Но да направиш това, значи да извършиш цял ред престъпления", пише самият Алеко Константинов в своя фейлетон "Угасете свещите" през 1895 г. Близо 130 години по-късно Ценковата кандидатура се оказа направена досущ като Цанковата кандидатура.

Примерите обаче не свършват дотук - в Actualno.com ви представихме цяла поредица от съмнения за изборни тарикатлъци и откровени лъжи в отчитането на резултатите от вота. Всички тези примери затвърдиха старата максима, че не е важно кой как гласува, а е важно кой как брои накрая:

• "Тия бюлетини невалидни ли са, или ще ги оправим?": Съмнения за изборни шашми на село;
• "Ти па си много справедлив, бе": Нов скандален случай с дописване на бюлетини (СНИМКИ и ВИДЕО);
• "Ромео и Жулиета", но от село Крупник: Снаха и дъщеря в лют спор в комисия - превърнаха изборите в сериал 
• и много други.

Убедени сме, че при наличието на свободно време и мотивация всеки един от вас също може да намери още редица нарушения и скандални моменти от тези толкова скандални местни избори.

На този фон изводите за развитието на общините остава да бъдат направени за всеки поотделно. Ниската избирателна активност като че ли показа, че въпреки цялостната политическа нестабилност хората не наказаха партиите с бунт, а по-скоро с апатия. Общият поглед на резултатите показва, че българското общество - къде заради кандидатите за властта, къде заради хора като чичо Цено - няма нито желание или готовост за радикална промяна, нито дори е склонно да се довери на радикални идеологии, още по-малко пък на нови месии и спасители.

Още: Осман Октай: Който и да е кмет, той винаги става заложник на различни обръчи от фирми (ВИДЕО)

Убедени сме обаче в едно - и след тези избори в България духът на Алековите герои и на неговите безценни иронични фейлетони са живи и до днес, 130 години по-късно.

"Довечера управителят и околийският ще се завърнат от селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. Ще съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да пишат. Аз избрах хартия, таквази сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще ги сгъваме като муски. ... Бай Ганьо процеди мастиката през мустаците си, избърса се с дланта, засука "тия пущини" и продължи: Сега да ви кажа как се избира бюро за изборите. Това става по жребий. Председателят на съда го тегли. Тъй се казва "по жребий", ама аз мога да ти избера, когото искам" - "Бай Ганьо прави избори", Алеко Константинов, 1895 г.

Снимки: БГНЕС