На 13 декември 2021 г. пред Народното събрание положи клетва 99-ото правителство на България с министър-председател Кирил Петков. Структурата и персоналният състав на кабинета бяха одобрени от парламента със 134 гласа "за" и 104 "против", а правителството проведе първото заседание още на следващия ден.
Коалиционно споразумение
Коалиционното правителство, сформирано след преговори между мандатоносителя от "Продължаваме промяната" (ПП) с три от седемте партии в Народното събрание, беше създадено на 10 декември 2021 г. Тогава политическите формации подписват Споразумение за съвместно управление на Република България за 2021-2025 г., а под документа подписите си полагат Кирил Петков и Асен Василев от ПП, Слави Трифонов от „Има такъв народ“, Корнелия Нинова от "БСП за България" и Христо Иванов от "Демократична България".
"Против" съставянето на кабинета в Народното събрание гласуват ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане", които не бяха поканени да участват в преговорите.
Обявени приоритети
Мотото на правителството, което обявява министър-председателят Кирил Петков след полагането на клетвата пред депутатите в парламента, е „Нулева толерантност към корупцията“.
Сред приоритетите на новото правителство, които той посочва, са контролът над финансите и еврофондовете, борбата с ковид кризата, както и мерките срещу инфлацията и покачващите се цени на енергоносителите. Реформата в съдебната власт, продължаването на конструктивното партньорство на България в ЕС и НАТО, както и добросъседство и напредък в отношенията на страната със Северна Македония също са набелязани като приоритети.
Капанът "мораториум върху цената на тока"
Въпросът с овладяването на цените за електричество, отопление и ВиК услуги за бита беше определен като приоритетен от всички политически сили, от бившото служебно правителство, а и от новия кабинет на Кирил Петков.
Още в първия работен ден на новото правителство във Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) предложи повишаване на цените за електроенергия и топлоенергия съответно със средно 13% и 16% от 1 януари. Правителството обяви този ход на комисията като изненадващ.
Още на следващия ден по време на редовното заседание на парламента темата предизвика и сериозен дебат и размяна на обвинения. Именно тогава дойде и предложението за налагане на мораториум върху цените на нивата им от 1 януари, без да се посочва краен срок на действие, от председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова. Предложението не беше предварително представено на депутатите, които гласуваха без да се запознаят с него.
Въпреки това, както и въпреки острата реакция на ДПС и принципното противопоставяне между ГЕРБ и управляващата коалиция, предложението беше прието със 186 гласа „за“, двама бяха „против“, а други двама гласуваха „въздържал се“. ДПС не участва в гласуването като го определи за намеса в решенията на независимата по закон КЕВР.
"В зала не стана ясно кой точно регулаторен период се предлага - дали януари, дали юни“, каза след вота депутатът от "Продължаваме промяната" Радослав Рибарски. Депутатът от БСП и бивш министър на икономиката Драгомир Стойнев пък каза, че той и колегите му са "допуснали грешка".
Минути след края на парламентарното заседание обаче началничката на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова каза, че новосъздадената временна парламентарна комисия за енергийната криза ще преразгледа мораториума.
Ден по-късно от ПП поискаха преразглеждането на решението, но без да отменят мораториума. Те заложиха като отправна точка цените към датата на гласуване – 16 декември, и дадоха краен срок на действието на мораториума – до 31 март 2022 г. Точно това е и крайният вариант, за който гласуваха депутатите и той беше одобрен с гласовете на ПП, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Още: Кьорав карти не играе, господа и госпожи на Промяната
По време на дебатите от ГЕРБ внесоха предложения за определяне на мерки в подкрепа на цените за бизнеса, както и за ограничаване на премиите, които се получават от производството на електричество от възобновяеми енергийни източници. Бяха отхвърлени и предложения за пълна отмяна на мораториума и удължаването на срока до април.
Войната в Украйна
В първия ден на войната в Украйна, Народното събрание излезе с декларация, в която осъди грубото нарушение на международното право от страна на Руската федерация и посегателството срещу териториалната цялост чрез военна интервенция срещу Украйна. Парламентът подкрепи партньорите и съюзниците си в EC и HATO при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта.
Текстовете от декларацията бяха гласувани разделно, като този за санкциите беше приет със 192 гласа „за“, 14 „против“ и 21 гласа „въздържал се“. Депутатите от „Възраждане“ и един от „БСП за България“ бяха „против“, а 18 депутати от левицата и двама от „Продължаваме Промяната“ се въздържаха.
В края на април българска делегация, ръководена от премиера, посети Киев и се срещна с президента на Украйна Володимир Зеленски. БСП не изпрати човек в делегацията. В нея имаше представители на другите три политически сили от управляващата коалиция.
Няколко дни по-късно – на 4 май, след над петчасови разисквания, парламентът одобри оказването само на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ на Украйна, съобразно възможностите на България. „За“ предложението на „Продължаваме промяната“ гласуваха 200 депутати, „против“ бяха 16, а един се въздържа. „Против“ бяха от „Възраждане“.
С редакционна поправка в решението изрично беше записано каква точно помощ ще окаже България на Украйна: за продължаване на подкрепата за членство на Украйна в Европейския съюз; помощ за украинските граждани, бягащи от войната; осигуряване на възможност за изнасяне на украинското зърно във Варна; засилване на енергийното сътрудничество, в частност доставки на електроенергия от Украйна и природен газ; ремонтна дейност на украинска военна техника във военните предприятия на Република България; продължаване на доставките на хуманитарна помощ, в частност лекарства, дрехи, хранителни стоки.
Сутринта преди гласуването на решението в парламента беше внесено писмо от името на президента на Украйна, депозирано от украинския посланик у нас Виталий Москаленко. Писмото беше следствие от разговорите в Киев на премиера Кирил Петков и Володимир Зеленски. В него се потвърждаваше, че Киев иска от България украинска военна техника да бъде ремонтирана у нас, но не и оръжие.
Скандалът с Янев
В края на февруари Петков обяви, че иска оставката на министъра на отбраната Стефан Янев. Като аргумент министър-председателят посочи, че негов военен министър не може да използва „операция“ вместо думата „война“ по повод на военните действия в Украйна и „няма право на собствена външна политика, особено по Facebook". В публикацията си Янев отхвърля твърденията, че е проводник на нечии външни интереси и декларира, че отправна точка за всяко негово решение и действие е бил само и единствено българският национален интерес. Поводът е позицията, която той заема след инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година.
На 1 март 2022 г. след близо четири часа дебати на извънредно заседание парламентът освободи Стефан Янев и избра за негов наследник дипломатът Драгомир Заков със 184 гласа "за", 33 "въздържал се" и без нито един против. От ДПС се въздържат при гласуването, а "Възраждане" не участва в него.
Арестът на Борисов
На 17 март малко след 21:00 ч. МВР обяви, че в страната тече мащабна операция заради обявените от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши 120 сигнала за престъпления в България. В рамките на акцията бяха арестувани лидерът на най-голямата опозиционна партия в парламента и бивш премиер Бойко Борисов, както и финансовият министър в два от кабинетите на ГЕРБ Владислав Горанов и пиарът на партията Севделина Арнаудова.
Вечерта Борисов беше изведен от дома си и отведен в Главната дирекция „Национална полиция“, където беше задържан за 24 часа, а посоченото от полицията основание е изнудване. Тримата бяха освободени на следващия ден, без да им бъде повдигнато обвинение. По официална информация следствените действия са извършени в условия на неотложност, т.е. без необходимост да се уведомява прокуратурата и без да се иска предварително разрешение от съда. Сийка Милева, говорител на главния прокурор, заяви, че държавното обвинение не е било уведомено за случая.
Месеци след ареста съдът постанови, че експремиерът е задържан незаконосъобразно и в момента на задържането му не са били събрани никакви доказателства, че той е извършил престъпление. Такива решения излязоха и за арестите на Арнаудова и Горанов.
Газова криза
На 31 март президентът на Русия Владимир Путин подписа указ, съгласно който чуждестранните купувачи на руски газ трябва от 1 април 2022 г. да го заплащат в рубли. Ако не го направят, договорите им ще бъдат прекратени.
На 1 април от „Газпром“ постъпи официално искане доставяният природен газ в България да бъде плащан в рубли. Министърът на енергетиката Александър Николов отговаря, че България ще се придържа към позицията на ЕС за спазване на договорите между партньорите, където е разписан начинът на плащане и той не включва плащане в рубли. На 27 април 2022 г. руската компания спря доставките за България.
На 9 и 10 май Кирил Петков е на работно посещение в САЩ по покана на председателя на Мюнхенската конференция по сигурността Кристоф Хойсген за участие в Лидерска среща на най-високо ниво. След срещата си с вицепрезидента на САЩ Камала Харис Петков съобщи, че са договорени доставки на втечнен газ за България.
На 8 юли министър-председателят Петков, вече в оставка, и гръцкият му колега Кириакос Мицотакис участват в церемония по приключването на строителството на Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB). Все още има административни процедури, които трябва да бъдат приключени, за да бъде пуснат интерконекторът в търговска експлоатация.
По време на последното правителствено заседание, провело се на 28 юли, премиерът в оставка обяви, че Министерството на енергетиката ще направи предложение за сключване на договор за доставка на седем карго кораба с втечнен природен газ, които да подобрят енергийната сигурност на страната. Първата карго доставка на втечнен природен газ може да дойде през октомври на гръцкия терминала в Ревитуса, за което вече има и резервиран капацитет.
"Капитан Андреево"
В началото на април премиерът Кирил Петков посети граничния пункт „Капитан Андреево“. Няколко дни по-късно говорителят на правителството Лена Бориславова каза, че "повод за изненадващата проверка" на премиера е било желанието му да види как се контролира вносът на храни. Според Бориславова констатациите са били "потресаващи".
Скандалът с "Капитан Андреево" набра скорост след като излезе запис за потенциално предлаган подкуп на шефа на БАБХ Христо Даскалов, както и заплахи към депутати от "Продължаваме промяната" .
Преди 20 май т.г. монополът върху този печеливш бизнес беше предоставен с 10-годишен договор за наем, първо на частната фирма "Интерпред Еврологистик", представлявана от Размиг Керопе Чакърян, известен като "Ами". Договорът изтече в края на миналата година.
През тази година въпросната фирма бе заменена от споменатата - "Евролаб 2011". Неин собственик е Васил Димитров, но проверка на сайта BIRD откри връзки с издирвания от Интерпол в миналото за участие в организирана престъпност Христофорос Аманатидис-Такии партия ГЕРБ.
Заместник-министърът на земеделието Иван Христанов от "Продължаваме промяната" обяви, че в продължение на 10 години от камерите в помещенията няма нито един запис, кабелите им "водят наникъде", а проверката на камионите е траела по 6 минути. За това време те са маневрирали, били са разтоварвани, проверявани и пак натоварвани.
Собственикът на фирмата "Евролаб 2011" каза в парламента, че зад атаката срещу него стои премиерът, а целта била да се изземе бизнесът му.
Христанов изрази мнение, че именно огромните засегнати частни интереси от бизнеса на границата са действителната причина да падне правителството на Кирил Петков.
С редица съдебни решения част от мерките на кабинета "Петков" по отношение на "Капитан Андреево" бяха отменени от българския съд.
Политическа криза
Същинската политическата криза започна на 8 юни, когато лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов обяви, че изтегля министрите си, а ИТН напуска коалицията. От ПП заявиха, че са готови да управляват и като правителство на малцинството, а от ДБ настояха за връщане на масата на преговорите. "Агонията", за която заговори Трифонов, започна и работата на парламент и комисии се блокира, а държавният бюджет бе отхвърлен в комисия. Междувременно ИТН и ПП започнаха да си разменят обвинения - за корупция, скрити интереси, национално предателство, лъжи и купуване на депутати.
Пет дни след разкола в коалицията спортният министър Радостин Василев и петима депутати се отцепиха от ИТН и разкриха подробности за скритите интереси в групата на Слави Трифонов. Тошко Йорданов отговори на бившия си съпартиец с компромат и го нарече "мутра". От ПП пък заявиха, че "мафията загуби коалиционния си партньор" и обвързаха напускането на ИТН със скандала на "Капитан Андреево" и номинацията на Бойко Рашков от КПКОНПИ.
Ден след разкола в ИТН ГЕРБ-СДС обяви внасянето на вот на недоверие. Така бившите управляващи улучиха момента преди още депутати да напуснат Слави Трифонов. На следващия ден и от ГЕРБ поискаха оставката на Никола Минчев.
Никола Минчев вече не е председател на Народното събрание. Това реши новата коалиция между ГЕРБ, "Има такъв народ", ДПС и "Възраждане" в парламента. Решението беше взето със 125 гласа "за", 113 "против" и 1 "въздържал се".
Свалянето на Минчев
На 16 юни Народното събрание остана без титулярен председател, след като опозицията се обедини около искане за отстраняване на Никола Минчев.
Поводът за свалянето му от поста стана фактът, че той не закри парламентарното заседание, на което външната министърка в оставка Теодора Генчовска беше изслушана. Тогава тя каза пред депутатите, че премиерът е поел ангажимент пред Брюксел за по-бързо вдигане на българското вето над европреговорите на Северна Македония, а ИТН внесе самото искане.
Преминаването на партията на Трифонов в опозиция провокира серия от демонстрации в подкрепа на правителството. Срещу тях преди ден беше противопоставен антиправителствен протест, на който последователно се появиха лидерите на извънпарламентарната ВМРО и опозиционните ДПС и "Възраждане".
В крайна сметка Никола Минчев беше свален с гласовете на новата коалиция между ГЕРБ, "Има такъв народ", ДПС и "Възраждане" в парламента. Решението беше взето със 125 гласа "за", 113 "против" и 1 "въздържал се".
"Македонияяя"
Темата за членство на Република Северна Македония (РСМ) в Европейския съюз доведе до нов обрат в отношенията между коалиционните партньори. Предложението на Френското председателство на Съвета на Европейския съюз постъпи в средата на юни в Комисията по външна политика.
На 22 юни със 170 гласа „за“, 37 „против“ и 21 „въздържал се“ парламентът прие решение, внесено от Христо Иванов, с което на практика правителството в оставка на Кирил Петков получи мандат за вдигане на ветото на РСМ за начало на преговорите за членство в ЕС. Решението на парламента бе подкрепено от депутатите на ПП, ГЕРБ-СДС и ДПС.
Условията в него за стартирането на преговорите на РСМ с ЕС бяха свързани с гарантиране вписването на българите в конституцията на Северна Македония там, където са споменати други народи, и на равна основа с тези народи. Друго условие е да бъде ясно, че нищо в процеса на присъединяване на РСМ в ЕС не може да бъде тълкувано като признание от България на съществуването на "македонски език".
Министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска разясни, че приемането на Преговорната рамка и заключенията на Съвета на ЕС трябва да бъде предшествано от подписване на двустранен протокол по договора за добросъседство, който протокол беше подписан в София на 17 юли.
Решението на парламента беше изтъкнато и от Трифонов като причина за оттегляне от коалицията. В интервю за "Дарик" той на няколко пъти изкрещя "Македонияяя" като отговор на въпроса "Защо сега?". Повече за самото интервю четете тук.
Отзовани руски дипломати
На 28 юни премиерът в оставка Кирил Петков съобщи пред журналисти в парламента, че България ще отзове 70 руски дипломати от посолството на Руската федерация в София, тъй като, по думите му, има информация, че са извършвали дейност против интересите на България.
Това предизвика вълна от коментари, включително и реакция от страна на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова, която с дипломатическа нота настоя България да отмени решението си и спомена за възможност за скъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Руската нота стана повод за свикване на извънреден председателски съвет на Народното събрание с изслушване на външния министър Теодора Генчовска и ръководителите на службите, продължило до късно през нощта.
На следващия ден в обръщение към парламента вицепремиерът в оставка Корнелия Нинова поиска Народното събрание да приеме решение министърът на външните работи да отмени нотата за експулсирането на руските дипломати и служители. От „БСП за България“ внесоха проекторешение във връзка с казуса, което обаче не беше разгледано в пленарната зала.
В началото на юли служителите на посолството на Руската федерация напуснаха страната.
Вот на недоверие
На 22 юни правителството на Петков стана първото в съвременната история на България, свалено с вот на недоверие в Народното събрание.
Вотът на недоверие беше на тема икономическа и финансова политика и мина в пленарната зала с гласовете на депутатите от ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и "Има такъв народ".
До внасянето му се стигна след като партията на Слави Трифонов излезе от управляващата коалиция и мина в опозиция и така в подкрепа на правителството останаха само депутатите от "Продължаваме промяната", БСП и "Демократична България" и няколко народни представители, напуснали "Има такъв народ". Дебатът по вота на недоверие се проведоха ден по-рано, най-важното от него можете да прочетете тук, тук и тук, както и във видеото по-долу.
В деня на падането на кабинета хиляди граждани, подкрепящи правителството се събраха пред парламента. Преди това привърженици на партия "Възраждане" и на ДПС се събраха заедно на протест срещу кабинета "Петков". На въпроси на Actualno с каква цел са там, повечето от тях не успяха да отговорят. На протеста беше и депутатът от ДПС Делян Пеевски.
Това решение все още резонира в българската политика, като кризата продължава и до ден-днешен. Как ще се развият събитията оттук-нататък и ще се стигне ли до ново редовно правителство - предстои да разберем през 2023 година.
