2016 година не може да се определи като особено успешна за България. И през тази година като че ли преобладаваха неуспехите ни като общество, а като държава преживяхме още 365 дни, в които не се промениха много неща, които трябва да се променят – ако искаме да заприличаме наистина на държава, а не на територия.
Какво (не) се случи в България през тази година? Не можахме да завършим нито една от важните реформи, заради които беше сформиран кабинетът "Борисов 2" – нито съдебната, нито здравната, да не говорим за тази в МВР. Знакови политически фигури се изправиха пред правосъдието ни, но остана усещането, че то им обърна гръб. На други знакови политически фигури (Петър Москов, Николай Ненчев, Румен Овчаров, Делян Добрев, Петър Димитров) им предстои тепърва да се гледат очи в очи със справедливостта – но тяхната история ще я разкаже 2017 година. Да видим как се развиха някои много популярни през 2015 година истории, които уверено преминаха по кривата към точката на забвение и горчиви поуки.
Съдебната реформа
Толкова дъвканата тема за справедливостта и върховенството на закона. Клише, което не можем да превърнем в аксиома. Тема, чиято кулминация през 2015 година беше оставката на правосъдния министър Христо Иванов – защото той не можа да прокара виждането си за Висш съдебен съвет, освободен от законовите лостове, които позволяват на главния прокурор да се изявява като Краля Слънце в държавата.
Заради фактическото обединение на ГЕРБ, ДПС, БСП, "Патриотичния фронт", АБВ, частта на Реформаторския блок около Меглена Кунева и Божидар Лукарски, съдебната реформа пропадна два пъти – веднъж през миналата година, веднъж и през тази, когато на практика бяха ефективно разчистени остатъците от счупеното преди година. Съдебната 2016 започна с дилемата ще има ли другарски съд за председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов – защото в края на миналата година той си позволи да каже "Стига толкова" на задушаващата всички ни олигархия, чието лице за пред публиката е Делян Пеевски. Считаният за органа на влияние на тази олигархия Висш съдебен съвет (ВСС) обаче се отказа да накара Панов да извърви моралната Голгота. Това стана, след като още от началото на годината в публичното пространство отекнаха поредните гласове, посочващи липсата на съдебна реформа – на президента Росен Плевнелиев и на холандския посланик Том Ван Оорхост, който отбеляза очевидното – заради липсата на истинско правосъдие липсва и пазарна икономика в България, а заради липсата на пазарна икономика го няма и достойният жизнен стандарт.
Покрай "сагата" с Лозан Панов моментално се развихри истински турски сериал – дъвка пред медиите, за да се позабрави липсата на конкретни стъпки към съдебна реформа. Председателят на ВКС публично разкри, че е получил SMS с препратено съобщение от неизвестен член на ВСС до премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Съобщението гласеше: "Лозан Панов отново предложи да Ви викаме по записа на двете каки. Не го приехме". А Панов го получи лично от Борисов - демонстрация на срастване на изпълнителна и съдебна власт т.е. държава от тоталитарен, а не от демократичен тип. SMS-ът дойде, след като Панов публично продължи с изявите срещу налаганата от властта съдебна реформа и искаше проверка на случая "Яневагейт" и твърденията, че Бойко Борисов управлява България зад кулисите като овластен тиранин – чрез знайни и незнайни схеми. Бойко Борисов не се стърпя и отговори публично на Панов, като се появи на заседание на ВСС: "Ако за мен е лошо да се намесвам във ВСС, то и за вас е също толкова лошо да се намесвате в политиката". Желая да променя Конституцията, но не мога – имам 84 депутати, оправда се Борисов.
Кой изпрати съобщението за вътрешните дела на ВСС до Борисов? Подозрението падна върху новия фактически председател на ВСС Димитър Узунов, чието име изплува в "Яневагейт" през 2015 година като "човекът на Бойко във ВСС". Името на Узунов като възможен "доносник" каза бившият правосъден министър Христо Иванов. За да се защити, Узунов обеща да си покаже телефона, но първоначално не уточни кога. На 22 януари той разпространи до медиите разпечатка от Vivacom, че не е изпращал съобщение от телефона си на 14 януари 2016 г. за периода от 9:30 часа до 12:30 часа. Не стана ясно обаче дали Узунов има само един телефон.
И докато течеше тази драма, предупрежденията, че в България няма правосъдие, се трупаха. Безпрецедентно цели 10 търговски камари, представляващи кажи-речи всички западни търговски партньори на България, обявиха в специална декларация, че впечатлението за недостиг на закон у нас се засилва! Политическият отговор – ГЕРБ и Реформаторският блок пуснаха декларация с искане за оставка на ВСС, вместо да се задействат съгласно чл. 27, ал. 5 от Закона за съдебната власт и да съберат една пета от състава на Народното събрание с искане за освобождаване на изборните членове на ВСС. Отговорът на всички емблематични съдии и членове на ВСС в България на тази декларация беше – недопустима е.
Скандалите се вихреха точно преди поредния доклад на Европейската комисия за съдебната система и борбата с корупцията в България – по Механизма за сътрудничество и проверка. Той беше особено познат – корупция и проблеми в съдебната власт, обявихте стъпки за преодоляването им, време е да ги направите. Конкретно Брюксел наблегна на факта от необходимостта от проверка на дейността на прокуратурата, след като няма резултати в борбата с организираната престъпност т.е. няма осъдени, на структурата на ВСС, където "конкретен проблем е, че решенията по кадрови и дисциплинарни въпроси за съдии и прокурори се вземат от една структура. В българските условия, при наличието на политически назначения във ВСС, настоящият модел поражда особени тревоги за независимостта на съда и за възможността за оказване на натиск върху съдии", както и от необходимостта на истинска проверка и безпристрастно разследване на "Яневагейт". За разлика от България, Румъния получи много похвали за борбата с корупцията и се появиха намеци, че е възможно само ние да останем черната овца на ЕС, а председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер директно каза, че ако Румъния продължава така, за тях мониторингът ще приключи скоро.
Как отговорните лица отвърнаха на тези препоръки? Масово управляващите политици видяха повод за оптимизъм – един вид от ЕК признали, че само с чертането на стратегии сме готови да се борим с корупцията. Главният прокурор Сотир Цацаров оптимистично се включи в хора с думите, че хем докладът не е унищожителен, хем щом десета поредна година "докладът е подобен", значи Механизмът за сътрудничество и проверка не работи т.е. един вид Брюксел е виновен. Вечният Матросов на кабинета "Борисов 2" – Меглена Кунева, също взе да брани Цацаров – ЕК всъщност не искала независима проверка на прокуратурата, а само, че иска проверка?! За да не изглежда толкова зле, Цацаров обеща да разпита Делян Пеевски относно твърденията на съдия Румяна Ченалова в "Яневагейт", че бившият председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева е близка с Делян Пеевски, освен с Цветан Цветанов. А ВСС удари ново дъно – първо отложи оценката си за критиките на ЕК, при това два пъти, а накрая се измъкна от отговорност с маловажности - преглед на правилата за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, изготвяне на нова методика за атестирането на магистрати и създаване на модел за оптимизиране на съдебната карта на районните съдилища и прокуратури. Нищо за "Яневагейт", нищо за корупция.
Усещането за обръщане и на другата буза се засили, след като Лозан Панов се извини на Димитър Узунов за SMS скандала без да се съмнява, че Узунов може да има повече от един телефон. За капак ръководителят на правителствената информационна служба Севдалина Арнаудова подкокороса журналистите да питат Панов защо е седял пред кабинета на Бойко Борисов, с което припомни какви медийни публикации имаше при избора на Панов – например на Mediapool как зад Панов застанала "почти цялата политическа квота на ВСС" т.е. хората, срещу които той така пламенно говореше и как Христо Иванов изразяваше опасения преди избора, че мачът е свирен.
Междувременно гражданската инициатива „Правосъдие за всеки” опита да тръгне по пътя на радикалната съдебна реформа със седем предложения, най-важните от които са намаляване на влиянието на главния прокурор и намаляване на представителите на политическите партии във ВСС. Правната комисия в парламента, както и тази за взаимодействие с неправителствените организации, дадоха "зелена светлина" на предложенията, но председателят на Народното събрание Цецка Цачева ги върна, защото това не било законопроект, а гражданско предложение, което обаче няма силата на референдум. От "Правосъдие за всеки" се опряха на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и поискаха от Цачева да не го нарушава. Гражданската инициатива дори се подготви да води битка в Брюксел заради отказа на Цачева. Това въобще не стресна депутатите и след като първоначално правната комисия на НС с председател депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов пусна предложенията, след намесата на Цачева си изми ръцете и посъветва депутатите, ако искат, да вземат предложенията и да ги превърнат в законопроект. Желаещи се намериха чак на 16 ноември – Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.
И докато за радикална съдебна реформа още чакаме, започнатата след оставката на Христо Иванов вървеше по план. Правителството поиска ВСС сам да реши как да разпредели членовете си в новите две колегии - съдийска и прокурорска. Парламентът фактически прие ВСС да се раздели на две колегии и решенията на Съвета да се вземат с явно гласуване. Последва и оформянето на двете колегии от самия ВСС, а правителството прие пътна карта за изпълнение на останалата част от съдебната реформа, като пътната карта трябваше да бъде реализирана от новия правосъден министър Екатерина Захариева. Тя показа, че няма да е съвсем безгласна буква и поиска ограничаване на абсолютната власт на главния прокурор в държавното обвинение, но Инспекторатът на ВСС беше натоварен с проформа задачата да проверява за несъответствия имуществото на магистратите - само като сравнява декларации, а дружно Сотир Цацаров и Лозан Панов не се съгласиха да бъде въведен детектор на лъжата при въведената с промените в Конституцията проверката за почтеност на магистратите. Съветът за съдебната реформа към правосъдното министерство одобри главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да се избират само измежду действащи прокурори, съдии и следователи, но ВСС набързо каза "не" на новия проектозакон, макар Европейският съд да го подкрепи. В крайна сметка Министерският съвет реши да не рискува да ядоса главния прокурор, като го направи "пръв сред равни", а не "пръв отвсякъде" и не гласува предложените от Захариева промени в Закона за съдебната власт.
Всичко това се случи на фона на нов скандал – следователят Бойко Атанасов разказа как Цацаров чрез "шпиц команда" държи в резерв компромати срещу всеки важен политик в държавата и ако има нужда, започва да го разследва – за да не му знае много устата. Освен това Атанасов обяви, че от прокуратурата е имало унищожаване на документи по случая "КТБ". Вечният защитник на Цацаров и ВСС – председателят на Етичната комисия на Съвета и вкаран там по предложение на "Атака" Ясен Тодоров разтегли локума как теоритично и при сегашното законодателство на главния прокурор може да му се търси отговорност. И всичко това се случи на фона на статистиката, че само за година и три месеца сме платили от джоба си почти 1 млн. лева за обезщетения заради бавно правосъдие.
В крайна сметка пред убийството на съдебната реформа се изправи сякаш последната голяма пречка – проверката от страна на европейски прокурори на дейността на прокуратурата ни. Тя закъсня, но не ни се размина, макар че Радан Кънев се усъмни в саботаж от наша страна. Стана ясно и, че половината дела, които са обект на проверка, са избор на проверяващите от Европа. Макар уж да беше тайна какво се проверява, скоро стана ясно – делото по САПАРД срещу Марио Николов и Людмил Стойков, по което те бяха оправдани, делото "Медузите" срещу бившия депутат от БСП Борислав Гуцанов, случая с шефа на ДАИ Цветелин Цветанов, делото срещу ген. Кирчо Киров и кражбата на фирма на немския гражданин с български произход Константин Мавродийски. Сотир Цацаров публично обяви, че иска проверката да е открита, но имало клауза за мълчание, а към края на годината и по този аспект на съдебната реформа сътворихме скандал – председателят на ВСС Димитър Узунов набързо и еднолично разпореди кои членове на ВСС да говорят с проверяващите от Европа, защото нямало време.
В края на годината Цацаров обяви доклада от проверката на европейските прокурори за неособено задоволителен, защото препоръчвал повече власт на административните ръководители и на главния прокурор. Настоящият главен прокурор, който с това изказване приличаше на демократ, не пропусна да добави, че докладът препоръчвал падане на депутатския имунитет. В разпространеното от правосъдното министерство съобщение относно доклада обаче имаше малко по-различна картинка – че европейските прокурори препоръчват да се доразвие отчетността на главния прокурор пред Народното събрание чрез редовни заседания на комисия в Народното събрание с участието на ръководството на прокуратурата. Факт е обаче, че европрокурорите не видяха и обсебване на прокуратурата от Цацаров, като дори препоръчаха по-висшите по ранг прокурори, включително Цацаров, да надзирават по-низшите. Специално за главния прокурор идеята на надзора е той да знае какво се случва по делата, за да може да обясни действията на прокуртурата, ако бъде поискано – от Народното събрание. Но европрокурорите предложиха нещо далеч по-сериозно – ако има подозрение за извършено тежко престъпление от главния прокурор, да има независимо разследване – от заместник на главния прокурор, който оперативно да не му е подвластен и който да бъде надзираван от лице с висша длъжност в съдебната система, но извън системата на прокуратурата!
През 2016 година станахме свидетели и на откровението на Сотир Цацаров къде в съдебната ни система е най-голямата корупция – търговското право. ДСБ на два пъти поиска да има процедура за импийчмънт на главния прокурор, но Народното събрание прие като крайна мярка Цацаров да се отчита пред парламента по всякакви въпроси, включително на такива на граждани, които обаче трябва да бъдат представени от депутати или ВСС. Освен това беше прието магистратите задължително да декларират участие в тайни организации, а членовете на Инспектората на ВСС да минават проверка за почтеност.
Докато се приемаха закони и се правеха проверки, Върховният административен съд взе скандално решение, което направи българите същински роби - не се позволява на граждани и на юридически лица да съдят за вреди институциите, които са приели и изпълнили незаконен подзаконов нормативен акт. Мотивът – докато не бъде решено, че един подзаконов нормативен акт е незаконен, той си е законен и затова по това време всъщност няма щети от изпълнението му?! Някаква надежда такива съдебни изродщини да не се случват видяхме в предложението на Европейския парламент да има същински санкции за държави, в които не се спазва върховенството на закона, но нашите политици, начело с Бойко Борисов, видяха в това предложение падане на Механизма за сътрудничество и проверка. Самият Борисов, след като ГЕРБ загуби президентските избори, най-нахално обяви по въпроса със справедливостта, че "бандитите са в затвора", а в специален доклад на ВКС беше констатирано, че флагманът на борбата с организираната престъпност – специализираното правосъдие, не работи - защото масово процесите по уж най-тежките в системата случаи завършват не с присъди, а със споразумения. Тази структура, между другото, беше създадена от първото правителство на Борисов.
При всички тези негативни новини в края на годината се появи лъч надежда. Бившият правосъден министър Христо Иванов реши да стартира политически проект – "Да, България”, чието официално име като политическа партия е "Движение Да България". Идеята зад проекта е безпощадна борба с корупцията – да не може създаването на "един успял млад мъж" да струва хиляди провалени за България и успешни в чужбина, за да искат децата ни да останат да живеят в България. Моментално председателят на ВСС Димитър Узунов намери връзка между това събитие и протеста на съдиите в Софийския районен съд заради прекалената натовареност. Този протест доведе до оставката на председателя на съда Методи Лалов, а Узунов два дни обикаля по сутрешните блокове, за да обяснява как хем Христо Иванов не бил проблемът на съдебната система, хем да го сочи за проводник на олигархично влияние, което се стреми да овладее съдебната власт – сякаш сега тя функционира и не се покланя на господари, които са известни на всички!
Яневагейт
Сагата с разговорите между съдената за неправомерно разрешение за ползване на специализирани разузнавателни средства (СРС) Владимира Янева, колежката ѝ Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки не намери решение в съда през тази година. Въпросът дали въобще ще се стигне до съд по случая пък си остава все така основателен.
Още в началото на годината ВСС даде ясен сигнал – записите по аферата са манипулирани, няма да ги разследваме. Съответно няма и вина на магистрати, защото записите били направени без разрешение от съда и заради това са манипулирани. "Биволъ" обаче не падна по гръб и поръча независима експертиза, която доказа, че записите не са манипулирани. А Христо Иванов беше категоричен – гледат как да покрият скандала!
В края на февруари ВСС пак отказа да разследва "Яневагейт", въпреки специалното отношение на ЕК и посочването на случая като пример за неработещата съдебна система. А правосъдният министър Екатерина Захариева не се съгласи с констатацията на ВСС, че само Владимира Янева е виновна за "Червей", но не и заместничката ѝ Богдана Желявска, която фактически е правила "случайното" разпределение на дела.
Заради упорството на ВСС тръгна петиция, с която се искаше ЕК да се намеси, а съдебната власт обясни защо няма разследване – главният редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов не бил намерен да даде показания. Той обаче в крайна сметка отиде да даде показания пред прокуратурата, а прокуратурата възложи на МВР да търси кой е направил записите.
Докато течаха дребнотемия кой, а не какво и защо има на тези записи, Владимира Янева отърва затвора – заради процесуални пропуски на прокуратурата. На първо място – Янева въобще не беше обвинена дали в срок от 72 часа писмено е давала или не разрешение за ползване на СРС, а на второ – прокуратурата чак в пледоарията си се сетила да обвинява Янева, че е давала разрешение за ползване на специални разузнавателни средства (СРС) по случаи, по които по закон не трябва да се разрешава ползване на СРС. Затова и присъдата на Янева засега е една година условно с три години изпитателен срок, а прокуратурата обжалва и поиска две години условно.
Месец преди президентските избори изтече поредната порция записи по "Яневагейт", като голямата новост беше кой е мъжът в записите – адвокат Момчил Мондешки. Първо беше пуснат запис с предположение на Мондешки, че Бойко Борисов е "опраскал" Янева и Ченалова, после самата Янева си признава, че Сотир Цацаров я предупредил какво се задава. Следва и споделяния как Борисов и Цветан Цветанов събират компромати срещу всеки с незаконно подслушване, за да държат всички на къса каишка. Стана ясно и как да угодиш на Борисов, ако много си го закъсал пред него – падаш задължително на карти. Мондешки и Ченалова пък се изявяват като защитници на статуквото с репликата, че "министърът трябва да яде бой". Предположението е, че става въпрос за Христо Иванов. За капак Янева е категорична – Бойко Борисов и Делян Пеевски все са в една партия.
При всичките тези записи Борисов не издържа и се разсърди публично, като обвърза собственикът на "Икономедия" Иво Прокопиев с тях. За да замазва скандала, адвокат Момчил Мондешки публично заяви, че Румяна Ченалова ги направила съзнателно, за застраховка от натиск. Ченалова се потресе от лъжите на Мондешки и изяви готовност да отиде на детектор на лъжата. Съдийката уточни и, че Бойко Борисов е накарал Мондешки да говори точно преди тя да даде показания пред ДАНС.
Интервюто на Мондешки накара прокуратурата пак да започне разследване на "Яневагейт", но от "Биволъ" директно заявиха "за прикриватурата на Цацаров", че няма какво ново да кажат по случая и вече са казали всичко – да бъдат разпитани Бойко Борисов, Сотир Цацаров, Делян Пеевски, председателят на Върховния административен съд Георги Колев, Димитър Узунов и Ясен Тодоров. Адвокатската колегия в Стара Загора пък започна проверка за дисциплинарно наказание на Мондешки, а хората на Цацаров и Борисов във ВСС успяха да провалят ново предложение на Лозан Панов ВСС да проверява „Яневагейт”.
Антиокорупционният закон
Вечната тема на Меглена Кунева, с която тя оправдава присъствието си във властта. През 2015 година законът се провали още на първото препятствие – заради отказа да бъде прието по анонимни сигнали да се почва разследване за корупция от Антикорупционното бюро, чието създаване предлага Кунева.
През тази година законът не стигна по-далеч от правна комисия, която го отложи в средата на декември. Като за старт на годината Кунева получи 100 000 лева, за да наеме външни консултанти да ни кажат колко сме корумпирани и още 100 000 лева за да се измисли как да спрем пустата корупция. Два дни по-късно излязоха и новите предложения на Кунева да се преборим с корупцията - говорим за корупция, ако има лъжа от поне 20 000 лева между декларирано и действително имущество. А за незаконно придобито имущество говорим, ако разминаването е поне 120 000 лева! Анонимните сигнали обаче на практика си останаха, защото по предложението проверяващите бяха длъжни да не разкриват името на източника, сигнализирал за възможна корупция. Проверката по сигнала пък можеше да продължи до 1,5 години! Кунева остави на Антикорупционното бюро, което трябваше да бъде създадено, само да определи що е то почтен човек, за да може само такива да са инспектори.
20-тина дни трябваха на ВКС да кажат на Кунева, че пак не е направила нищо - законът ѝ дава възможност за погазване на Конституцията, а неиздържани юридически текстове отварят вратата за "произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм". Отделно се оказа, че ако бъде прието новото законово предложение на Кунева, то всеки гражданин, неоснователно обвинен по него, ще може да съди държавата. Вестник "Сега" направи съпоставка колко би струвало това, като взе за отправна точка обезщетенията и в момента за неточно правосъдие – поне по 1 млн. лева годишно, при това без в сметката да влизат бъдещите анонимни сигнали. Предстои да видим дали този закон въобще ще тръгне в 43-тия парламент или ще потъне в забрава.
